Свобода, интересно ли звучи това?

   Свобода, интересно ли звучи това? Хляб, вода човешка топлина… това е цитат по спомен на една песен на неизвестен автор и още по-неизвестен изпълнител. Не, не е интересно, а необходимо. Свободата прави човека човек. В момента се чувствам като роб, окован във вериги, във собствения си живот. Имам крещяща нужда от промяна, но от какво да започна, от семейството? Уви не мога да сменя родителите си. Да сменя работата, не работя завършвам училище. Да сменя приятели те си, че защо те са най-добрите. Да сменя непукизма ми? Да сменя човека до себе си? Или какво по дяволите да сменя? Искам свободата си! Какво да променя? Е и аз не знам за сега, но трябва да се направи нещо, че положението е преебано. Искам да мога да се кача на един мотор и да полетя с него, да усещам пулса си и да усещам как адреналина нахлува в тялото ми, както бензинът се впръсква в цилиндрите на мотора. Искам свобода!

Едно пътуване с влак...

  Е тая държава ще ме откаже да ползвам обществен транспорт или по-скоро тоя народ ще го направи! Както се досетихте от заглавието пътувах с влак. Като по чудо точно в 17:38 влака се кондукторките прибраха пушачите и влака се отлепи от Централна гара- София. Разбира се докато тръгнем трябваше да спрем на Захарна фабрика. Там се качиха няк’ви хора и продължихме. Минахме през Циганската махала. На 9 май от БДЖ обещаха, че ще почистят (заедно с кампанията на БТВ да почистим България за един ден). Да ама като всяка друга българска работа- глупости. Камарите с боклук бяха пораснали. Имаше едно хубаво нещо в тоя квартал- за пръв път видях куче да върти свирки. Продължихме и някъде към Владая забелязах нокти разпилени по пода. Ебаси века някой си беше изрязал ноктите във влака! Пътуването продължи на таблото в мотрисата се изписа: „ Следваща гара: Драгичево”. Аз се замислих как ще спре тоя влак като ние приближавахме към гарата със около 70 км/ч. Не може да бъде влака профуча през гарата.

   Спираме на гара Перник кондукторката обяви 3 мин почивка и мигом целия влак слезе- всички пушехме. Влака тръгна и някъде между Егълница и Калища видях овци да се ебат. Последните пет мин ми се сториха около век. Тоя влак почти спря, такова влачене едва ли сте виждали.

  Не мога да скрия, че имаше и хубави страни, въпреки неудобните седалки и прекалено модерния влак. Машинистът беше много готин. Караше със скорост по-висока от разрешената и не пропусна гара или прелез, на който да не натисне свирката. Мисля, че това е нормално та нали на другия ден беше Великден.

Демони

  Две ръце, два крака, едно  тяло и една глава, това описва всички бозайници – големи, малки, живеещи на сушата, във водата. Подчиняват се само на инстинктите си.

  Преди един милион години се е появила грешка на природата, която в сегашната си форма, посредством еволюция се нарича човек. Мислят ни за най-еволюиралите животни, за най-съвършените – глупости. Всички тия учени бъркат. В нас живеят две същества, два демона. Единият е разума, а другият сърцето. Те са в постоянна борба, която ни изяжда отвътре. И ние сме принудени да живеем, разкъсвани от тази борба. Независимо на кой демон се подчиняваме винаги грешим. Гръбче. Това най-вероятно е най-шибания въпрос – на кой демон да се подчиним. По принцип се стремим да постигнем консенсус между двата. Защо го правим? Това е невъзможно. В крайна сметка ние винаги се подчиняваме само на единия демон. Това не е хубаво, защото въпроса, ако се бяхме подчинили на другия какво щеше да стане винаги остава и винаги ни разяжда отвътре. Досега не съм срещал талант, който постига консенсус между двата демона или не се разяжда от въпроса. А Вие, познавате ли?

Послепис

  Е не, това с мене ли се случва! Днес Кинг Бургер. Манджането започна не стига, че беше двоен от най-големия, ама чудото престоеше. Пичката отвори сандвича и започан да се маже по носа, по ръцете до лактите (не преувеличавам), десетте салфетки не й стигнаха. Омазвацията беша пълна. Лахал жени! Ама кво да се прави!

... с Дама

  Ето едно разказче, което надявам се ще Ви разсмее. Преди няколко дни отих с една позната в KFC, не много изискано място за хранене, но все пак тя ме изуми. Седях срещу нея и тя набиваше своя крънч, тъпчеше устата си, все едно някой я гони и иска да изяде храната й. Положението с картофките беше същото. Вместо да избърше майонезта от устата си тя си бръкна в ухото с нокът, след което погледна изваденото съкровище. Ура. Тази случка е доста конкурентна, на онзи път когато бях на кино с едно другомомиче. Бяхме сами в залата, и изведнъж се разнесе една мощна оригня. Аз се смутих, но не казах нищо. Минута след това се разнесе втора и това продължи. Очакваията ми да чуя странната дума "Извинете" така и не се оправдаха. Тези две изторийки смятам за доста показателни за нежния пол, а при вас как е?

Българска поговорка

  Красота е нещо велико. Имам си идеалното гадже. Циците й са деведесетак, стегнати и почти винаги с надървени зърна. Задникът й е стегнат и хубав. Секса е велик, само едно куча тъпата курва не дава да я шибам в гъза.

 За това обаче се обърнах към сестра й. Балдъзата току що бе скъсала с нейния и аз я утеших в гъза. Така няколко седмици и накрая мойта ни хвана. Еба си майката.

  - К’во правиш бе идиот?

 - Еба сестра ти, ма, не виждаш ли?

 - Защо?

  - Ми ти гъз не дава, а тя да!

  - Педал!

 - Виж, к’во или се включвай, или затвори врата от външната страна.

   Е тетека доказах поговорката: „ Който има балдъза ебе два гъза!”

Пуснах писмо по пощата

  Ура! Дойде времето, в което и аз да севтосам "Бългаски Пощи". Отивам в местната поща към 16:25 при положение, че незнам в колко затварят. Мисълта ми е, че тя затваря в 17:00 с голяма радост установявам, че работят до 19:00. Какво чудо държавна институция която работи повече от четири часа. 

  Влизам вътре отивам на гише "Писма и колети" подавам плика, на който съм написал в горния ляв ъгъл "Получател", а вдолния десен "Подадател".

  О ужас! Адресирането сте го объркал тотално- каза лелката зад гишето. Цирка се започна тя обърна плика написа на гърба с химикалката й в горния ляв ъгъл подател, а в долния десен получател. Аз преписах данните както ми беше казано и дойде ред на кантара 315 г. поисках да е препоръчано- цена 1.63 лева добре плащам. За справка господина пред мен прати 413 г. до Германия за 5.80 лева. А на мен за България ми взеха една трета от сумата за Германия. Когато ми набиха печатите и сложиха пощенската лента. Аз най любезно попитах кога ше пристигне писмото ми, а отговорът беше след два-три дни. Уляля колко експресна е една пратка от София до Божурище. 

  Накрая понеже писмото беше препоръчано, лелката зад гишето ми даде една гора дървета под формата на лист хартия с големината на чаршаф, на който бяха излени пет-шест кофи мастило. От начало ми се стори, че е скъпичко за едно писмо 1.63 лева но ако го сметнем 20 000 лева за гората, която е била изсечена, 500 лева за мастилото, 0.30лева за тока на принтера, да не говрим за химикалката, бензина с който ще ми досавят писмото, пощенската лента и още един куп разходи, за които дори не подозирам. Значи съм на печалба.

  Бахти държавата, бахти управата, бахти народа... И това не се случва само в пощите, където е най-леко сигурен съм, другите ни институции също смърдят на гангренясал труп лазен и насран от мухи лайнарки. За бога братя, не купувайте, а се омитайте от тук!