Преди няколко седмици ми бе зададена тема за разказ. Тя беше: "Пронто" Викам си хубаво "Пронто" да бъде, разбира се все още не съм написал разказа, но имам начало. Прибирайки се към вкъщи си мисля: Да му еба майката к'во да напиша за т'ва "Пронто". Вървя си и гледам как един циганин на може да откъсне очи от един дядка в една кола. Стана ми интересно и си викам и аз ще се загледам, в тоя миг скивам един огромен, покрит с белки косми, старчески- ташак. В този момент в ума ми изникна едно огромно звучно и силно "Пронто". Та това ще е началото на разказа, но това не е важно. С такова начало къде ли ще му излезе края?
петък, 12 август 2011 г.
четвъртък, 19 май 2011 г.
Моето есе по английски от матурата
I have son. His name is Pesho. He is fifteen years old. He has green hair, blue eyes and skin white like a snow. He wears military clothes. Pesho wear his bag everywhere, its name is “meshka” he adore it.
He is not very good student, most of the time he cheating on his exams. The most popular mark for him is tree, sometimes Pesho has four, but unfortunately he hasn’t got more. His interests are unknown for me. I know that he plays on guitar and drums, drinks a lot on parties and a have to phone to the emergency phone very often.
I haven’t got any relations with him. A few years ago I tried to do some control on him, but I field. Now he looks at me like purse and ambulance. I can only dream for good feature for him. If I have to be realistic, I have to expect Pesho to die till age of twenty two years.
неделя, 1 май 2011 г.
Свобода, интересно ли звучи това?
Свобода, интересно ли звучи това? Хляб, вода човешка топлина… това е цитат по спомен на една песен на неизвестен автор и още по-неизвестен изпълнител. Не, не е интересно, а необходимо. Свободата прави човека човек. В момента се чувствам като роб, окован във вериги, във собствения си живот. Имам крещяща нужда от промяна, но от какво да започна, от семейството? Уви не мога да сменя родителите си. Да сменя работата, не работя завършвам училище. Да сменя приятели те си, че защо те са най-добрите. Да сменя непукизма ми? Да сменя човека до себе си? Или какво по дяволите да сменя? Искам свободата си! Какво да променя? Е и аз не знам за сега, но трябва да се направи нещо, че положението е преебано. Искам да мога да се кача на един мотор и да полетя с него, да усещам пулса си и да усещам как адреналина нахлува в тялото ми, както бензинът се впръсква в цилиндрите на мотора. Искам свобода!
петък, 29 април 2011 г.
Едно пътуване с влак...
Е тая държава ще ме откаже да ползвам обществен транспорт или по-скоро тоя народ ще го направи! Както се досетихте от заглавието пътувах с влак. Като по чудо точно в 17:38 влака се кондукторките прибраха пушачите и влака се отлепи от Централна гара- София. Разбира се докато тръгнем трябваше да спрем на Захарна фабрика. Там се качиха няк’ви хора и продължихме. Минахме през Циганската махала. На 9 май от БДЖ обещаха, че ще почистят (заедно с кампанията на БТВ да почистим България за един ден). Да ама като всяка друга българска работа- глупости. Камарите с боклук бяха пораснали. Имаше едно хубаво нещо в тоя квартал- за пръв път видях куче да върти свирки. Продължихме и някъде към Владая забелязах нокти разпилени по пода. Ебаси века някой си беше изрязал ноктите във влака! Пътуването продължи на таблото в мотрисата се изписа: „ Следваща гара: Драгичево”. Аз се замислих как ще спре тоя влак като ние приближавахме към гарата със около 70 км/ч. Не може да бъде влака профуча през гарата.
Спираме на гара Перник кондукторката обяви 3 мин почивка и мигом целия влак слезе- всички пушехме. Влака тръгна и някъде между Егълница и Калища видях овци да се ебат. Последните пет мин ми се сториха около век. Тоя влак почти спря, такова влачене едва ли сте виждали.
Не мога да скрия, че имаше и хубави страни, въпреки неудобните седалки и прекалено модерния влак. Машинистът беше много готин. Караше със скорост по-висока от разрешената и не пропусна гара или прелез, на който да не натисне свирката. Мисля, че това е нормално та нали на другия ден беше Великден.
вторник, 12 април 2011 г.
Демони
Две ръце, два крака, едно тяло и една глава, това описва всички бозайници – големи, малки, живеещи на сушата, във водата. Подчиняват се само на инстинктите си.
Преди един милион години се е появила грешка на природата, която в сегашната си форма, посредством еволюция се нарича човек. Мислят ни за най-еволюиралите животни, за най-съвършените – глупости. Всички тия учени бъркат. В нас живеят две същества, два демона. Единият е разума, а другият сърцето. Те са в постоянна борба, която ни изяжда отвътре. И ние сме принудени да живеем, разкъсвани от тази борба. Независимо на кой демон се подчиняваме винаги грешим. Гръбче. Това най-вероятно е най-шибания въпрос – на кой демон да се подчиним. По принцип се стремим да постигнем консенсус между двата. Защо го правим? Това е невъзможно. В крайна сметка ние винаги се подчиняваме само на единия демон. Това не е хубаво, защото въпроса, ако се бяхме подчинили на другия какво щеше да стане винаги остава и винаги ни разяжда отвътре. Досега не съм срещал талант, който постига консенсус между двата демона или не се разяжда от въпроса. А Вие, познавате ли?
петък, 1 април 2011 г.
Послепис
Е не, това с мене ли се случва! Днес Кинг Бургер. Манджането започна не стига, че беше двоен от най-големия, ама чудото престоеше. Пичката отвори сандвича и започан да се маже по носа, по ръцете до лактите (не преувеличавам), десетте салфетки не й стигнаха. Омазвацията беша пълна. Лахал жени! Ама кво да се прави!
четвъртък, 31 март 2011 г.
... с Дама
Ето едно разказче, което надявам се ще Ви разсмее. Преди няколко дни отих с една позната в KFC, не много изискано място за хранене, но все пак тя ме изуми. Седях срещу нея и тя набиваше своя крънч, тъпчеше устата си, все едно някой я гони и иска да изяде храната й. Положението с картофките беше същото. Вместо да избърше майонезта от устата си тя си бръкна в ухото с нокът, след което погледна изваденото съкровище. Ура. Тази случка е доста конкурентна, на онзи път когато бях на кино с едно другомомиче. Бяхме сами в залата, и изведнъж се разнесе една мощна оригня. Аз се смутих, но не казах нищо. Минута след това се разнесе втора и това продължи. Очакваията ми да чуя странната дума "Извинете" така и не се оправдаха. Тези две изторийки смятам за доста показателни за нежния пол, а при вас как е?
Абонамент за:
Публикации (Atom)