Къде свършва небето?

  Разказах тази история на един човек и той ми каза да я публикувам и ето аз сега го правя. 

  Когато бях на 3 нарисувах една картинка (в детската градина). Къща хора трева  или иначе казано всичко, което подобава да има в една детска рисунка. Изненадващото бе, че целият фон беше син. Учителката ме попита защо е синьо, а аз като първо кретенче и казах: „Госпожо нека излезем навън и ми покажете къде свършва небето”. 

  Следобед когато майка ми ме взела от там госпожата споделила с майка ми случката и съответно некомпететността й да ми отговори. Майка ми се усмихнала й казала: „Ами къде свършва небето според Вас?”

Писмо до Дядо Мраз

  Ето дойде и първия път, в който сядам и ти пиша писмо. Вярно е, че вече съм пораснало дете. Мисля, обаче, че имам право на едно желание в живота си, от теб, Дядо Мраз. Даже за твое улеснение, ще ти дам право на избор какъв подарък да ми дадеш.  Първо бих желал да си сменим местата. Ти ще живееш моя живот, аз ще надебелея, ще си пусна брада след около двадесет години и след още двадесет тя ще побелее. Едва ли ще изпълниш това желание, сигурен съм, че обожаваш работата си. Второ бих желал да ми подариш едно посочен билет за Ада, мисля, че и това ми желание няма да изпълниш. Все пак не е християнско. Трето  може просто да отнемеш живота ми, ей така с един замах. Дори ще кажа-Моля.  Ама и това едва ли ще стане нали си добър и мъдър старец и едва ли ще ме убиеш. Така че, ако не те затруднява ми пусни през комина едно пистолетче- Макаров, едно автоматченце- Калашников, или каквото и да е оръжие, а пък аз ще се справя сам с живота ми.

Промяна и хора (ха-ха)

   Ако чуете това изречение: Хората се променят. Може да му повярвате. Може някой да Ви го докаже. Много неща могат да се случат. С течение на времето обаче, ще разберете за какво иде реч и ще осъзнаете, че дори някой да се промени, заради вас или по някаква друга причина, то в момента в който се освободи от това или от този, който го е накарал да се промени веднага се връща към старото си аз. Разбира се, Вие ще си останете разочарован от факта, че някой си Ви е наранил или предал, ама какво да се прави ние сме „ най-разумните” същества и не се променяме за цял живот. Промените при нас са за кратко и са до мига, в който се отървем от досадника или досадата, която ни кара да се променим. Или с думи прости сме променени докато имаме изгода, после пак по старому. За това алкохолика си остава алкохолик, а курвата- КУРВА!

Урок за жени по мъже под чехъл

 И като за финал, не че съм написал много днес, но все пак трябва да Ви оставя повод да мрънкате. Говорели си мъж и жена.

 Той:

 - Жена, знам защо ме обичаш толкова много!

 - Защо бе, мъжо?

 - Е, как защо? Защото съм мъж под чехъл! Всичко правя за тебе, ти трябва само да го поискаш!

 - В грешка си, мъжо! Правиш го, защото ме обичаш и искаш да съм щастлива!

 Дали мъжът до вас ви обича или не, не е мой проблем, но най-накрая трябва да проумеете нещо- жени такива. Мъжът прави всичко, което искате, за да има мир и тишина. На мъжа нервите са му нужни и дори той сам се поставя под вашия чехъл, само и само да не му пилите на главата. Успех!

История от морето

   Понеже не спряхте да мрънкате, че не пиша в тоя блог- ето Ви една забавна случка от морето. Последната вечер беше незабравима. Получих секс на плажа- направо размазващо преживяване! Прибрах се в квартирата и веднага щом си изкарах пясъка от задника реших, че трябва да се реванширам на мацката. Всичко започна като по учебник малко целувки (1 максимум 2) слизам на долу- лизане, стенания, гърчене (от нейна страна). Или иначе казано целия хотел разбра, че й е гот. Продължавам си аз връщам се нагоре (сещате се време е за второ действие- кур). Започва идеално. Изведнъж носа ми потича, като река. Първата мисъл ми беше, че това е кръв, гледам на проблясваща светлина не е кръв, викам си на акъла не е и сополи те не са толкова течни, след това си помислих, че е слюнка попаднала в носа ми докато я лизах и това не беше. Замазах някак положението- течението от носа ми спря. Ура продължаваме- аз и нейните стенания, ама нещеш ли опа изведнъж пак шурва тая вода. Е да му еба майката и нос! Аха да се откажа, когато побарвам няк’ва носна кърпа и си издухвам мощно носа и всичко това докато извършвам разни там постъпателни движения. Е такъв срам не и такава излагация не е било! Ама все пак ми е простено, каза мацката все пак съм я бил пратил на оня свят. Аз я гледам жива и здрава е вярно не може да се държи на краката си ама все пак жива и здрава. Оказа се после, че да пратиш една жена на оня свят докато я ебеш било да и докараш изтощение от многостепенен оргазъм. Тя доволна, аз доволен от явно добре свършената работа, заспахме там нещо, че на другия ден път ни чака. Е, от тогава насам това ебане ми оглави топ 3 такъв смях, такова чудо не е било. А, Вие, знаете ли колко е трудно да ебеш докато те е напушил смях, защото носа ти е в мензис?

Деба и...

    И понеже много мрънкате, продължавам да пиша, макар и друга история. Возя си се аз онзи ден в трамвая- а то фул, ама не гъз до гъз ние бяхме гъз в гъз. Две тъпи лелки седнали и си лафят. Една бабичка им прави забележка, че не иска да станат. Аз бих се вбесил, но тая баба не хленчеше за себе си, а искаше да отстъпят мястото на един баща с малко дете на ръце (за пояснение бащата беше от ромски произход или за още по-голямо пояснение- циганин). Знаете, че аз съм доста голям непочитател на това племе, но дори аз бих станал на този човек. Та за бога той носи дете на ръце! Както и да е, лелките теглиха по една майна на бабето и си продължиха сладкия разговор. Пет спирки след това не едната нещо и стана и реши, че трябва да отстъпи все пак мястото на бащата с детето на ръце. Стана и му каза: ‘’Заповядайте, седнете!” а той и отговори: ”Благодаря, но детето ми трябва да свиква да стои право в трамвая, за да могат госпожи като вас да водят сладкия си разговор” и се усмихна. И аз бих постъпил така дет’ се вика майната им на лелките, бабичките и всички там разни знайни и незнайни реститутки в трамвая! Да сте се качили преди мен да сте седнали!

"Пронто"

  Преди няколко седмици ми бе зададена тема за разказ. Тя беше: "Пронто" Викам си хубаво "Пронто" да бъде, разбира се все още не съм написал разказа, но имам начало. Прибирайки се към вкъщи си мисля: Да му еба майката к'во да напиша за т'ва "Пронто". Вървя си и гледам как един циганин на може да откъсне очи от един дядка в една кола. Стана ми интересно и си викам и аз ще се загледам, в тоя миг скивам един огромен, покрит с белки косми, старчески- ташак. В този момент в ума ми изникна едно огромно звучно и силно "Пронто". Та това ще е началото на разказа, но това не е важно. С такова начало къде ли ще му излезе края?