понеделник, 14 май 2012 г.

Български пушачи

Вчера бях на протест, първия в живота ми, трябваше да се противопоставим на правителството за тоталната забрана за пушенето на обществени места. Започна в четири часа група Хоризонт откриха концерта (имаше и такъв) с разни хубави песни авторски и световни известни. После на трибуната излязоха и хората от бранша на хотелиерите. От сцената плюха закона и други известни хора от сорта на Андрей Райчев, Андрей Слабаков, както и всички изпълнители. Изредиха се няколко неизвестни чалгии, както Дичко с няква там група, Ъпсурд и за финал бе оставен сигнал.
Имаше максимум 300 човека- спартанци пазещи прохода на тютюнопушенето. Оказа се обаче, че повечето отказват да се подпишат в петицията против този безумен закон- „Явно са тук за концерта”- повтаряха момиченцата събиращи подписи.
Този мирен протест бе организиран от хората, искащи да защитят хляба си, или иначе казано от хотели и ресторантьори.  Парадокса настъпи обаче когато те си тръгнаха първи. В интерес на истината до края останахме аз, Слабаков, неколцина ентусиасти както и тумба клошари и цигани…
 Събитието бе прекъснато към шест и двайсет когато сигнал беше на сцената, а един от организаторите каза край. Караджата искаше да изпее още една песен поне, но му бе отказано.
Вярно, че беше студено, но теб тъп български пушачо ти е супер когато ходиш по барове и дискотеки и може с питието да запалиш цигара, нали? Сега да те питам къде беше, когато Ние отстоявахме нашето, а и твоето право да си димиш в обособените ти места? Не, не ми отговаряй бил си на топло вкъщи и си казвал: „Гледай ги тия лудите, на тоя студ и на тоя вятър, вдигат там някакъв шум, кой ли ще ги чуе!?” Докато мислиш така, а ние неколцината луди сме там на студа и вятъра, закона върви напред и освен ние и ТИ няма да може да пушиш от  първи в кафето. За да ти докажа, че си ебати Тъпънара- ти български пушачо ще ти кажа само, че половината от изпълнителите бяха непушачи, но подкрепиха, а Ти този, който пуши не си изкара гъза навън да кажеш: „Искам право да имам право!”
Какво се блъскам и аз?! То е ясно в нашата държава, никога няма да сме единни и ще ни мачкат до дупка. Българино докато не се събудиш и не излезеш от съня на „ Мирна главица, сабя не я сече” ще си останеш на „Ако аз бях на власт…” само не се заблуждавай, ако ти беше на власт щеше да си същото лайно като сегашните властимащи. Твоята кошница щеше да е най-важна, нали?

понеделник, 23 април 2012 г.

Съществуване


  От две седмици (може и повече да са) наблюдавам един не до там домен човек. Той се върти в моя район на съществуване. На неопределима възраст е или иначе казано не можеш да определиш възрастта му само по наблюдения. Сбръчкан, брадясал доста миризлив, той съществува.
   Изградил е доста постоянни навици. Сутрин събира бутилки, кашони, желязо и всичко което може да се върне за рециклиране. Така събира пари. По обяд не съм го виждал никога- значи това е момента, в който взима парите от съответните рециклационни действия. Вечерно време рови из боклука за някой друг останал фас, купува вода в бутилка, с която са измили каците от виното (това в магазина се нарича „вино” за левче трите литра). Купува и едно патронче водка за подсилване на „виното”
  Чудите се защо Ви разправям тия простотии, нагледали сте се на такива сцени. Ами елементарно е- навярно си мислите, че живеете в България. Просто исках да Ви отворя очите, че Вие просто съществувате, както и всички ние в тая „Държава”! Така че, ако сте нормален, средно амбициозен, достатъчно умен и знаете някакъв език, просто си купете един еднопосочен билет за някъде извън нашата родина.

петък, 6 април 2012 г.

Това се случква като ме избие на простотия!

ЛЮБОВ
Той гледаше как лигата и се стича пленен от гурелясалите й очи и гноясалите й венци. Боже тя е по-красива и от Афродита, а после ми разправят, че любовта не била сляпа.
ИДИОТ…КА
Човек ли е или куче- чудеше се тя, докато всички от селото бягаха с крясъци-ВЪРКОЛАААААААААААААААААААААААААААААААААААААК!
ШКУРКА
Когато той галеше космато й тяло се чудеше дали ако я одере ще стане шкурка.
СУТРЕШНА ИДИЛИЯ
 Четейки сутрешния вестник и усещайки как мазното лайно се изнизва сантиметър по сантиметър от гъза й тя си мислеше за кроасан.
СПАГЕТИ
Детето изсра купчина глисти в гърнето си, помисли си "спагети" и изтърча към кухнята за кетчуп.
ИНЦИДЕНТ
Предъвквай си поредната мишка котката лежеше на верандата, когато изведнъж в гъза и се заби синигер с повреден радар.
БЕЗМИСЛИЦА
Котката изяде мишката, кучето изяде котката, виетнамеца изяде кучето, а съседа зоофил изеба магарето.
СЛЕПОТА
Той се оригна парче храна изхвърча из дълбините на стомаха му уцели я в окото й и тя ослепя.
ГЛЕДКА
 Докато Стефан си вадеше лайното от гъза с клечка Мара го гледаше.
ВРЪЗКА…
 Мара и Тошо вървяха хванати под ръка. Така започна тяхната връзка, ден след ден те напредваха в сближаването си. Докато накрая Тошо бе изправен пред избора, в какъв ред да задоволи Мара, дали първо да й духа или първо да му го начука.
АНИМАЦИЙКИ
 Малкия Пешо гледаше с интерес детски, а баща му правеше също, но с хентай.
СВЕТА ТРОИЦА
 Светата троица при жените
Ора влиза- минета е хубаво нещо но там има зъби и повръщано
Ана влиза- у гъзо е убаво ама е леко тесно от лайна
Вага влиза- най-нормално та дори и прието от църквата за такова, но все пак мензис и пикня.
НЕ Е СУПЕРМЕН
Стонове раздираха сутрешния сумрак.
- Това е мечка!
-Т това е тиранозавър!                                     
-Това е мотор!
- Не това е Пешо и има запек!
ГРЕШКА
 Той й го вкара, но усещаше че нещо не е наред огледа се и некрофилът разбра, че й е направи нова дупка.
СЛИВА
Той обичаше да яде сливи, до момента в който за първи път я лиза.
МИСЛИ
 Когато той я ебе се мисли за шампион, а тя го мисли за спринтьор.
ГЪЗ
Като видиш гъз насран- гризни си.
ОХ, БАНЯ…
 Ако всички около теб гледат странно и се чудят от къде смърди, ами изкъпи се.
ДЪВКА
 Ако всеки говорещ с теб има насълзени и зачервени очи значи ти е време за дъвка.

събота, 31 март 2012 г.

Размисли без страсти

 Седя си, пуша си лулата водя приятен разговор, на неприятна тема. Говорим си, че съм спрял да пиша. Разкази няма втората ми книга е до 3-та страница. Нямаше начин да не се запитам защо. Какво ми липсва? Дали я няма музата, дали е чист мързел или какво? А дали живота не ме завлече в ежедневното си злободневие? Дали изобщо това е проблем или просто е застой, творческа почивка?
 Не зная отговора на този въпрос. Другото, за което си мисля в момента е, е нищо не трябва да се прави насила нито в работата, нито в изкуството, нито в живота. Насила направените неща не са истински. Трябва да се живее така както на нас ни харесва, да правим нещата, които смятаме за правилни и да не робуваме никому. Така че теглете една майна на осъдителе Ви си и живейте живота си с усмивка и щастие! Направете го красив!

петък, 23 март 2012 г.

Стил Черно Фередже

Ето едно стихче от мен,  от което, ако някой иска може да направи песен- стил Черно Фередже.


Оу, мензис, мензис,
къде се скри?
Нима след време,
ще има бреме?

Оу, мензис, мензис,
веднага се появи!
Стига толкова игри,
не ме плаши!

Оу, мензис, мензис,
я ела!
Не искам да ставам баща,
камо ли сега!

събота, 25 февруари 2012 г.

Македония


 Преди години бях в Македония. Една вечер докато вечеряхме дочух от съседната маса доста интересен разговор.
- Те бугарските деца не знаjaт дека е Охридското езеро, они са толко тъпи и необразовани.
 Не се сдържах и реших да им отговоря.
- Уважаеми, македонци. Аз съм българско дете и знам къде е Охридското езеро, все пак то е част от нашата история, заедно с цар Самуил, Яне Сандански, Кирил и Методий и другите българи, които смятате за част от вашата история.
 Естествено Вие се сещате, че не стана така. Аз не ги прекъснах и може би трябва да съжалявам, за което. По настоящем македонците не се мислят вече за славяни и не мразят толкова много българите (все пак им трябват нашите паспорти). Сега модерно е да се мислят за потомци на Александър Велики. Да той е тръгнал от Македония. Да бъдем честни, това е местност, която сега е по-скоро гръцка територия. Това, като чели убягва на македонците, които в момента храчат луди пари да преобразят Скопие в античен град.
  Но нека да не съдим обърканите ни македонски братя, все пак тяхната държа ми е набор и й е позволено да прави грешки. Нека и те не забравят, че все пак ние ги признахме първи за самостоятелна държава.

Къде свършва небето?

  Разказах тази история на един човек и той ми каза да я публикувам и ето аз сега го правя. 
  Когато бях на 3 нарисувах една картинка (в детската градина). Къща хора трева  или иначе казано всичко, което подобава да има в една детска рисунка. Изненадващото бе, че целият фон беше син. Учителката ме попита защо е синьо, а аз като първо кретенче и казах: „Госпожо нека излезем навън и ми покажете къде свършва небето”. 
  Следобед когато майка ми ме взела от там госпожата споделила с майка ми случката и съответно некомпететността й да ми отговори. Майка ми се усмихнала й казала: „Ами къде свършва небето според Вас?”