Триумф или личностно падение

- Добър ден!

- Добър ден!

- Ето го пръстена, готов е.

- Добре, а бихте ли ми казали защо цената скочи толкова?

- Ами защото тук направихме една подложка, за да е по-красиво.

- Добре, аз не съм съгласен да ви платя тази форма.

- Мога и ще Ви направя отстъпка.

- Не, казах Ви, че няма да платя модела.

- Искате да кажете, че модела е за моя сметка.

- Да, ще Ви платя както се договрихме на грам.

- Ами като искате да плащате на грам да го стисна с клещите.

- Добре.

- 10,.43 грама по 9.50 точно 99 лева.

- Сега ми го смятате по 9.50, защото Ви аправих мизерия ли?

- Да, мизерия е най-точната дума.(Вече бесен)

- Добре, ще Ви го сметна 10.40 грама...

- Не, сметнете го на 10.43...

  През това време продавача го сметна 10.40 грама и на 8 лева.

- 83 лева и 20 стотинки. Вие сте ми дал 20 лева, дайте ми още 60 и си вървете.

 Аз бръкнах в портмонето, дадох му 60 лева, взех пръстена и излязох. Та дори успях да го вбеся до толкова, че да ми направи отстъпка. Правилно ли постъпих или трябваше да се оставя да бъда излъган?

Оценен

  Така сега ще ви разкажа една прекрасна историйка. Няколко години след раждането ми, започна да се строи къщата на село. Баща ми нямал констуктор като малък и сега си играе на лего в реален размер. Както и да е това не е от значение. Важното е, че съм бил неотлъчно до него в цялото това стоителство и не само там няма нещо за, което съм бил помолен от негова страна и да не е било направено на време.

  А какво съм виждал на среща един голям, крив, космат кур. Помоля ли го за нещо, трябва да минат векове докато се случи, за пример мога да дам един път чаках около година и половина да ми помогне с поправката на мотора, която се случи за около два часа. Но на това съм свикнал.

  Последното нещо, което ми изтръгна цялата идея за взаимоотношения с тоя човек се случи преди няколко дни. Както повечето от вас, може би знаят написах книга и тоя човек дори не се поинтересува, не попоита ни за жанр, ни за сюжет, ни за нищо. Най-голямото ми постижение в тоя ми мизерен живот и той не се и поинтересува.

  Когато му казах, че не му пука за мен и никога не е оценявал мен и помощта ми той изсумтя. Никаква друга река просто едно:" Хмммм..." аз съм един щастлив и оценен човек.

Мат

  Днес ме матираха, преди около пет минути получих най-прекрасното нещо в живота ми, за което не съм и мечтал. Подариха ми, посветиха ми стихотворение. То е прекрасно не съм чел по-добро. Сранно може би е, че идва от човек, от когото не съм очаквал нещо подобно, особено след като отношенията ни се промениха и приеха друг статут. 

  Сега се чувствам като глупак, аз написах книга посветена на този човек, а той ме матира с един единствен ход. Написа ми стихотоврение. Което със един замах и неговата една страничка забива моите 129 право в земята, праща ги в нокаут. Е признавам ти матира ме с един единствен ход, поклон!

Сън

  А сега ако позволите, ще Ви задам няколко въпроса. Вие страдата ли от безсъние? Какво правите, когато не можете да заспите? 

  Аз лично в момента не мога да заспя по неизвестна за мен причина. Пробвах познатите на мен начина да заспя, но уви. И реших, че е мога да попитам какви са вашите способи за справяне с безсънието. Пускате си телевизора и като се уморите се унасяте иали просто затваряте очи в тъмната стая илипък просто не заспивате и се отдавате на друго занимание? 

  И сега като Ви попитах имам намерението да пробвам пак по старомодните начини. Лека нощ, надявам се.

Митове или наука, къде се крие истината?

  Днес докато си четях, в автобуса, една книга подарена ми от един прекрасен човек, който с този си жест успя да задържи усмивката на лицето ми почти през целия ден, попаднах на едно изречение, което ме накара да се замисля. Там се казваше, че всяка теория за създаването на света е абсурдна. Става въпрос за сътворението от гледна точка на на религиите. Това ме накара да се замисля и стигнах до някъв странен извод. Осъзнах, че всяка една религия се крепи на митове и легенди, които са недоказуеми. В нашата (христянството) бог създал Зземята и небето от нищото. не съм запознат с другите религии в детайли, но се обзалагам, че и там е същото или адски подобно.

  Добре, хубаво, създал е Земята и небето, а него кой го е създал? Нищото? И тук се намесва науката, даваща нормално, логично и издържано доказателство. Земята е била супа бла, бла, бла появява се атмосфера бла, бла, бла пъви клетъчни организми бла, бла, бла еволяция бла, бла, бла съвремие.

  Наистина съгласен съм, че и в научните доказателства липсва някои неща, като например така нареченот "липсващо звено" при прехода от маймуна към човек. А и сигурно още един куп такива, за които и аз не знам. Но въпреки всички липсващи парченца от научния пъзел, аз лично винаги ще вярвам и не само, защото съм атеист а и защато при митовете (така ще нарека всички възможни религии по Света) не липсвтат просто парченца, а направо са се появили кратери от липсваща информация. А има и друг факт повечето неща, които са "божие дело" са доказани и обяснени по научен път.

Картина

  Днес докато се прибирах, към в къщи в трамвая с една приятелка се заговорхиме за влакове, тя сподели, че харесва повече влаковете с вагони от колкото новите мотриси. Разбира се аз споделям мнението й. 

  Така в съзнанието ми се върна един спомен на около повече от три години. 

  Това е картина, която е запечатана в съзнанието ми и аз я обожавам. Беше студена есен, аз и моят братовчед решихме да пътуваме към Кюстендил. Отидохме на гарата и зачакахме влака. По разписание той трябваше да пристигне в 08:02. в 08:00 ние с братовчед ми отидохме на трети перон където щеше да спре нашия влак.

  В 08:02 влака навлезе в гарата и свирката му изпищя, този писък се разнесе из цялто земенско дефиле. Машинистът дъпна лоста на спирачката, спирачките изсвириха влака спря обгърнат от бяла мъгла, идваща от въздушните спирачки. Околността се изпълни с мирис на дизел. Беше красиво.

  Ние се качихме на влака, началник гарата вдигна зелената палка и влакът потегли, поклащаше се и се движеше като тромава мечка малко преди да заспи зимен сън. Преди да навлезем в първия тунел свирката пак изпищя и писъкът отново се разнесе из цялото дефиле. Беше красиво.

Прозрение

  И ето пак пиша в блога си по време на учебен час. Този път сме в час по учебния предмет " Български език и литература", с моето съседче по чин стигнахме до прозрение. Всичко се случи така:

  Аз се обърнах към един наш съученик с думите: " Кюрпанов, стига си се заяждал с госпожата, че ще вземе да яхне метлата." В този момент съседчето почин каза: "Тая верно прилича на Баба Яга''. Посмяхме се, след това аз забелязах колко е дебела тая даскалица (до сега не бях забелязвал). след това другарчето по чин каза: "Ами то Баба Яга си е дебела". Така стигнахме до прозрението, че тая дебела четиресет-четиресет и пет годишна лелка дето уж предава по БЕЛ (всъщност ни чете анализите на друг литературовед) е Баба Яга.

  Всъщност тъпото е това, че в днешно време все по-малко и по-малко учители успяват да завладеят или изобщо да привлекат вниманието на повече от един процент от хората, които преподават. Учебните часове в съвременното училище са се превърнали в дълги и скучни неща разделяащи междучасията, през които учениците извършват своите социално-комуникативни отношения помежду си. Днешното училище е една умряла институция, хората идват, не за да се учат, а защото е задължително. Предназначението му е не да дава нови знания на хората, които го посещават, а да може горе споменатите да завързват всякакви връзки, да общуват със себеподобни или с три думи да завързват социални контакти.

  А какво да кажем за учителите. дори да ги разделим на два типа млади и стари и двата вида не струват. На новаците им липсва педагогика или по-скоро им липсва опит. опитват се да се впишат като се правян на приятели на учениците или се опитват да им се харесат като се приравнят на тях. На старите даскали им е писнало от преподаване и сякаш са намразили всички човешки същества най-вече учениците. Те са вечно нервни, ядосани и мразещи работата си. Решили са, че щом са даскали са длъжни да колят и бесят.

  Така че много моля да не се обвиняват само, учениците. Хората извън училищата трябва да се замислят, за това кой се опитва да научи на нещо днешната младеж. Може със всяко поколение все по-малко хора да искат да се учат и да се борят за знания в днешните училища, но и даскалите в днешно време не струват без извинение.