Ето едно разказче, което надявам се ще Ви разсмее. Преди няколко дни отих с една позната в KFC, не много изискано място за хранене, но все пак тя ме изуми. Седях срещу нея и тя набиваше своя крънч, тъпчеше устата си, все едно някой я гони и иска да изяде храната й. Положението с картофките беше същото. Вместо да избърше майонезта от устата си тя си бръкна в ухото с нокът, след което погледна изваденото съкровище. Ура. Тази случка е доста конкурентна, на онзи път когато бях на кино с едно другомомиче. Бяхме сами в залата, и изведнъж се разнесе една мощна оригня. Аз се смутих, но не казах нищо. Минута след това се разнесе втора и това продължи. Очакваията ми да чуя странната дума "Извинете" така и не се оправдаха. Тези две изторийки смятам за доста показателни за нежния пол, а при вас как е?
четвъртък, 31 март 2011 г.
четвъртък, 17 март 2011 г.
Българска поговорка
Красота е нещо велико. Имам си идеалното гадже. Циците й са деведесетак, стегнати и почти винаги с надървени зърна. Задникът й е стегнат и хубав. Секса е велик, само едно куча тъпата курва не дава да я шибам в гъза.
За това обаче се обърнах към сестра й. Балдъзата току що бе скъсала с нейния и аз я утеших в гъза. Така няколко седмици и накрая мойта ни хвана. Еба си майката.
- К’во правиш бе идиот?
- Еба сестра ти, ма, не виждаш ли?
- Защо?
- Ми ти гъз не дава, а тя да!
- Педал!
- Виж, к’во или се включвай, или затвори врата от външната страна.
Е тетека доказах поговорката: „ Който има балдъза ебе два гъза!”
вторник, 22 февруари 2011 г.
Пуснах писмо по пощата
Ура! Дойде времето, в което и аз да севтосам "Бългаски Пощи". Отивам в местната поща към 16:25 при положение, че незнам в колко затварят. Мисълта ми е, че тя затваря в 17:00 с голяма радост установявам, че работят до 19:00. Какво чудо държавна институция която работи повече от четири часа.
Влизам вътре отивам на гише "Писма и колети" подавам плика, на който съм написал в горния ляв ъгъл "Получател", а вдолния десен "Подадател".
О ужас! Адресирането сте го объркал тотално- каза лелката зад гишето. Цирка се започна тя обърна плика написа на гърба с химикалката й в горния ляв ъгъл подател, а в долния десен получател. Аз преписах данните както ми беше казано и дойде ред на кантара 315 г. поисках да е препоръчано- цена 1.63 лева добре плащам. За справка господина пред мен прати 413 г. до Германия за 5.80 лева. А на мен за България ми взеха една трета от сумата за Германия. Когато ми набиха печатите и сложиха пощенската лента. Аз най любезно попитах кога ше пристигне писмото ми, а отговорът беше след два-три дни. Уляля колко експресна е една пратка от София до Божурище.
Накрая понеже писмото беше препоръчано, лелката зад гишето ми даде една гора дървета под формата на лист хартия с големината на чаршаф, на който бяха излени пет-шест кофи мастило. От начало ми се стори, че е скъпичко за едно писмо 1.63 лева но ако го сметнем 20 000 лева за гората, която е била изсечена, 500 лева за мастилото, 0.30лева за тока на принтера, да не говрим за химикалката, бензина с който ще ми досавят писмото, пощенската лента и още един куп разходи, за които дори не подозирам. Значи съм на печалба.
Бахти държавата, бахти управата, бахти народа... И това не се случва само в пощите, където е най-леко сигурен съм, другите ни институции също смърдят на гангренясал труп лазен и насран от мухи лайнарки. За бога братя, не купувайте, а се омитайте от тук!
събота, 12 февруари 2011 г.
И аз написах стихотворение
Прибирам се от купон,
ебал съм колежка с огромен балкон.
Смърдящ на алкохол и цигари влизам през вратата,
а отсреща жената седи и съска.
Дееба и тъпата гъска!
Хващам я и я мятам на кревата,
преди да си отвори устата забивам й кура между краката,
вече загубила мощ спи и хърка горката.
Дееба и тъпата гъска!
петък, 11 февруари 2011 г.
Червеи
Пролет пукна, ние не!
Както всички вие забелязвате, а може и не, стана топло. Видях муха, пчела- насекомите излизат от зимната си летаргия, но за съжаление и червеите се "излюпиха". Плъзнаха по рейсове, трамвай и тротоари. Облечени в своите стари извехтели комунистически шуби, въпреки че навън е двадесет градуса. С тях винаги вървят две неотменни неща- пазарната количка винаги претъпкана, едвам успявана да бъде качена в автобуса и разбирасе любимата ми миризма на пот или в по-добрия случай на овца. Зная, че не мога да се преборя с това и че и аз ще стана същия червей някога. Надявам се да не доживея тази възраст! Пожелавам си да изчезна от тоя свят на около 60 години. Не искам, не желая, няма да стана червей! Амин!
понеделник, 31 януари 2011 г.
Триумф или личностно падение
- Добър ден!
- Добър ден!
- Ето го пръстена, готов е.
- Добре, а бихте ли ми казали защо цената скочи толкова?
- Ами защото тук направихме една подложка, за да е по-красиво.
- Добре, аз не съм съгласен да ви платя тази форма.
- Мога и ще Ви направя отстъпка.
- Не, казах Ви, че няма да платя модела.
- Искате да кажете, че модела е за моя сметка.
- Да, ще Ви платя както се договрихме на грам.
- Ами като искате да плащате на грам да го стисна с клещите.
- Добре.
- 10,.43 грама по 9.50 точно 99 лева.
- Сега ми го смятате по 9.50, защото Ви аправих мизерия ли?
- Да, мизерия е най-точната дума.(Вече бесен)
- Добре, ще Ви го сметна 10.40 грама...
- Не, сметнете го на 10.43...
През това време продавача го сметна 10.40 грама и на 8 лева.
- 83 лева и 20 стотинки. Вие сте ми дал 20 лева, дайте ми още 60 и си вървете.
Аз бръкнах в портмонето, дадох му 60 лева, взех пръстена и излязох. Та дори успях да го вбеся до толкова, че да ми направи отстъпка. Правилно ли постъпих или трябваше да се оставя да бъда излъган?
сряда, 19 януари 2011 г.
Оценен
Така сега ще ви разкажа една прекрасна историйка. Няколко години след раждането ми, започна да се строи къщата на село. Баща ми нямал констуктор като малък и сега си играе на лего в реален размер. Както и да е това не е от значение. Важното е, че съм бил неотлъчно до него в цялото това стоителство и не само там няма нещо за, което съм бил помолен от негова страна и да не е било направено на време.
А какво съм виждал на среща един голям, крив, космат кур. Помоля ли го за нещо, трябва да минат векове докато се случи, за пример мога да дам един път чаках около година и половина да ми помогне с поправката на мотора, която се случи за около два часа. Но на това съм свикнал.
Последното нещо, което ми изтръгна цялата идея за взаимоотношения с тоя човек се случи преди няколко дни. Както повечето от вас, може би знаят написах книга и тоя човек дори не се поинтересува, не попоита ни за жанр, ни за сюжет, ни за нищо. Най-голямото ми постижение в тоя ми мизерен живот и той не се и поинтересува.
Когато му казах, че не му пука за мен и никога не е оценявал мен и помощта ми той изсумтя. Никаква друга река просто едно:" Хмммм..." аз съм един щастлив и оценен човек.
Абонамент за:
Публикации (Atom)