Размисли без страсти

 Седя си, пуша си лулата водя приятен разговор, на неприятна тема. Говорим си, че съм спрял да пиша. Разкази няма втората ми книга е до 3-та страница. Нямаше начин да не се запитам защо. Какво ми липсва? Дали я няма музата, дали е чист мързел или какво? А дали живота не ме завлече в ежедневното си злободневие? Дали изобщо това е проблем или просто е застой, творческа почивка?

 Не зная отговора на този въпрос. Другото, за което си мисля в момента е, е нищо не трябва да се прави насила нито в работата, нито в изкуството, нито в живота. Насила направените неща не са истински. Трябва да се живее така както на нас ни харесва, да правим нещата, които смятаме за правилни и да не робуваме никому. Така че теглете една майна на осъдителе Ви си и живейте живота си с усмивка и щастие! Направете го красив!

Стил Черно Фередже

Ето едно стихче от мен,  от което, ако някой иска може да направи песен- стил Черно Фередже.

Оу, мензис, мензис,

къде се скри?

Нима след време,

ще има бреме?

Оу, мензис, мензис,

веднага се появи!

Стига толкова игри,

не ме плаши!

Оу, мензис, мензис,

я ела!

Не искам да ставам баща,

камо ли сега!

Македония

 Преди години бях в Македония. Една вечер докато вечеряхме дочух от съседната маса доста интересен разговор.

- Те бугарските деца не знаjaт дека е Охридското езеро, они са толко тъпи и необразовани.

 Не се сдържах и реших да им отговоря.

- Уважаеми, македонци. Аз съм българско дете и знам къде е Охридското езеро, все пак то е част от нашата история, заедно с цар Самуил, Яне Сандански, Кирил и Методий и другите българи, които смятате за част от вашата история.

 Естествено Вие се сещате, че не стана така. Аз не ги прекъснах и може би трябва да съжалявам, за което. По настоящем македонците не се мислят вече за славяни и не мразят толкова много българите (все пак им трябват нашите паспорти). Сега модерно е да се мислят за потомци на Александър Велики. Да той е тръгнал от Македония. Да бъдем честни, това е местност, която сега е по-скоро гръцка територия. Това, като чели убягва на македонците, които в момента храчат луди пари да преобразят Скопие в античен град.

  Но нека да не съдим обърканите ни македонски братя, все пак тяхната държа ми е набор и й е позволено да прави грешки. Нека и те не забравят, че все пак ние ги признахме първи за самостоятелна държава.

Къде свършва небето?

  Разказах тази история на един човек и той ми каза да я публикувам и ето аз сега го правя. 

  Когато бях на 3 нарисувах една картинка (в детската градина). Къща хора трева  или иначе казано всичко, което подобава да има в една детска рисунка. Изненадващото бе, че целият фон беше син. Учителката ме попита защо е синьо, а аз като първо кретенче и казах: „Госпожо нека излезем навън и ми покажете къде свършва небето”. 

  Следобед когато майка ми ме взела от там госпожата споделила с майка ми случката и съответно некомпететността й да ми отговори. Майка ми се усмихнала й казала: „Ами къде свършва небето според Вас?”

Писмо до Дядо Мраз

  Ето дойде и първия път, в който сядам и ти пиша писмо. Вярно е, че вече съм пораснало дете. Мисля, обаче, че имам право на едно желание в живота си, от теб, Дядо Мраз. Даже за твое улеснение, ще ти дам право на избор какъв подарък да ми дадеш.  Първо бих желал да си сменим местата. Ти ще живееш моя живот, аз ще надебелея, ще си пусна брада след около двадесет години и след още двадесет тя ще побелее. Едва ли ще изпълниш това желание, сигурен съм, че обожаваш работата си. Второ бих желал да ми подариш едно посочен билет за Ада, мисля, че и това ми желание няма да изпълниш. Все пак не е християнско. Трето  може просто да отнемеш живота ми, ей така с един замах. Дори ще кажа-Моля.  Ама и това едва ли ще стане нали си добър и мъдър старец и едва ли ще ме убиеш. Така че, ако не те затруднява ми пусни през комина едно пистолетче- Макаров, едно автоматченце- Калашников, или каквото и да е оръжие, а пък аз ще се справя сам с живота ми.

Промяна и хора (ха-ха)

   Ако чуете това изречение: Хората се променят. Може да му повярвате. Може някой да Ви го докаже. Много неща могат да се случат. С течение на времето обаче, ще разберете за какво иде реч и ще осъзнаете, че дори някой да се промени, заради вас или по някаква друга причина, то в момента в който се освободи от това или от този, който го е накарал да се промени веднага се връща към старото си аз. Разбира се, Вие ще си останете разочарован от факта, че някой си Ви е наранил или предал, ама какво да се прави ние сме „ най-разумните” същества и не се променяме за цял живот. Промените при нас са за кратко и са до мига, в който се отървем от досадника или досадата, която ни кара да се променим. Или с думи прости сме променени докато имаме изгода, после пак по старому. За това алкохолика си остава алкохолик, а курвата- КУРВА!

Урок за жени по мъже под чехъл

 И като за финал, не че съм написал много днес, но все пак трябва да Ви оставя повод да мрънкате. Говорели си мъж и жена.

 Той:

 - Жена, знам защо ме обичаш толкова много!

 - Защо бе, мъжо?

 - Е, как защо? Защото съм мъж под чехъл! Всичко правя за тебе, ти трябва само да го поискаш!

 - В грешка си, мъжо! Правиш го, защото ме обичаш и искаш да съм щастлива!

 Дали мъжът до вас ви обича или не, не е мой проблем, но най-накрая трябва да проумеете нещо- жени такива. Мъжът прави всичко, което искате, за да има мир и тишина. На мъжа нервите са му нужни и дори той сам се поставя под вашия чехъл, само и само да не му пилите на главата. Успех!