понеделник, 23 април 2012 г.

Съществуване


  От две седмици (може и повече да са) наблюдавам един не до там домен човек. Той се върти в моя район на съществуване. На неопределима възраст е или иначе казано не можеш да определиш възрастта му само по наблюдения. Сбръчкан, брадясал доста миризлив, той съществува.
   Изградил е доста постоянни навици. Сутрин събира бутилки, кашони, желязо и всичко което може да се върне за рециклиране. Така събира пари. По обяд не съм го виждал никога- значи това е момента, в който взима парите от съответните рециклационни действия. Вечерно време рови из боклука за някой друг останал фас, купува вода в бутилка, с която са измили каците от виното (това в магазина се нарича „вино” за левче трите литра). Купува и едно патронче водка за подсилване на „виното”
  Чудите се защо Ви разправям тия простотии, нагледали сте се на такива сцени. Ами елементарно е- навярно си мислите, че живеете в България. Просто исках да Ви отворя очите, че Вие просто съществувате, както и всички ние в тая „Държава”! Така че, ако сте нормален, средно амбициозен, достатъчно умен и знаете някакъв език, просто си купете един еднопосочен билет за някъде извън нашата родина.

петък, 6 април 2012 г.

Това се случква като ме избие на простотия!

ЛЮБОВ
Той гледаше как лигата и се стича пленен от гурелясалите й очи и гноясалите й венци. Боже тя е по-красива и от Афродита, а после ми разправят, че любовта не била сляпа.
ИДИОТ…КА
Човек ли е или куче- чудеше се тя, докато всички от селото бягаха с крясъци-ВЪРКОЛАААААААААААААААААААААААААААААААААААААК!
ШКУРКА
Когато той галеше космато й тяло се чудеше дали ако я одере ще стане шкурка.
СУТРЕШНА ИДИЛИЯ
 Четейки сутрешния вестник и усещайки как мазното лайно се изнизва сантиметър по сантиметър от гъза й тя си мислеше за кроасан.
СПАГЕТИ
Детето изсра купчина глисти в гърнето си, помисли си "спагети" и изтърча към кухнята за кетчуп.
ИНЦИДЕНТ
Предъвквай си поредната мишка котката лежеше на верандата, когато изведнъж в гъза и се заби синигер с повреден радар.
БЕЗМИСЛИЦА
Котката изяде мишката, кучето изяде котката, виетнамеца изяде кучето, а съседа зоофил изеба магарето.
СЛЕПОТА
Той се оригна парче храна изхвърча из дълбините на стомаха му уцели я в окото й и тя ослепя.
ГЛЕДКА
 Докато Стефан си вадеше лайното от гъза с клечка Мара го гледаше.
ВРЪЗКА…
 Мара и Тошо вървяха хванати под ръка. Така започна тяхната връзка, ден след ден те напредваха в сближаването си. Докато накрая Тошо бе изправен пред избора, в какъв ред да задоволи Мара, дали първо да й духа или първо да му го начука.
АНИМАЦИЙКИ
 Малкия Пешо гледаше с интерес детски, а баща му правеше също, но с хентай.
СВЕТА ТРОИЦА
 Светата троица при жените
Ора влиза- минета е хубаво нещо но там има зъби и повръщано
Ана влиза- у гъзо е убаво ама е леко тесно от лайна
Вага влиза- най-нормално та дори и прието от църквата за такова, но все пак мензис и пикня.
НЕ Е СУПЕРМЕН
Стонове раздираха сутрешния сумрак.
- Това е мечка!
-Т това е тиранозавър!                                     
-Това е мотор!
- Не това е Пешо и има запек!
ГРЕШКА
 Той й го вкара, но усещаше че нещо не е наред огледа се и некрофилът разбра, че й е направи нова дупка.
СЛИВА
Той обичаше да яде сливи, до момента в който за първи път я лиза.
МИСЛИ
 Когато той я ебе се мисли за шампион, а тя го мисли за спринтьор.
ГЪЗ
Като видиш гъз насран- гризни си.
ОХ, БАНЯ…
 Ако всички около теб гледат странно и се чудят от къде смърди, ами изкъпи се.
ДЪВКА
 Ако всеки говорещ с теб има насълзени и зачервени очи значи ти е време за дъвка.

събота, 31 март 2012 г.

Размисли без страсти

 Седя си, пуша си лулата водя приятен разговор, на неприятна тема. Говорим си, че съм спрял да пиша. Разкази няма втората ми книга е до 3-та страница. Нямаше начин да не се запитам защо. Какво ми липсва? Дали я няма музата, дали е чист мързел или какво? А дали живота не ме завлече в ежедневното си злободневие? Дали изобщо това е проблем или просто е застой, творческа почивка?
 Не зная отговора на този въпрос. Другото, за което си мисля в момента е, е нищо не трябва да се прави насила нито в работата, нито в изкуството, нито в живота. Насила направените неща не са истински. Трябва да се живее така както на нас ни харесва, да правим нещата, които смятаме за правилни и да не робуваме никому. Така че теглете една майна на осъдителе Ви си и живейте живота си с усмивка и щастие! Направете го красив!

петък, 23 март 2012 г.

Стил Черно Фередже

Ето едно стихче от мен,  от което, ако някой иска може да направи песен- стил Черно Фередже.


Оу, мензис, мензис,
къде се скри?
Нима след време,
ще има бреме?

Оу, мензис, мензис,
веднага се появи!
Стига толкова игри,
не ме плаши!

Оу, мензис, мензис,
я ела!
Не искам да ставам баща,
камо ли сега!

събота, 25 февруари 2012 г.

Македония


 Преди години бях в Македония. Една вечер докато вечеряхме дочух от съседната маса доста интересен разговор.
- Те бугарските деца не знаjaт дека е Охридското езеро, они са толко тъпи и необразовани.
 Не се сдържах и реших да им отговоря.
- Уважаеми, македонци. Аз съм българско дете и знам къде е Охридското езеро, все пак то е част от нашата история, заедно с цар Самуил, Яне Сандански, Кирил и Методий и другите българи, които смятате за част от вашата история.
 Естествено Вие се сещате, че не стана така. Аз не ги прекъснах и може би трябва да съжалявам, за което. По настоящем македонците не се мислят вече за славяни и не мразят толкова много българите (все пак им трябват нашите паспорти). Сега модерно е да се мислят за потомци на Александър Велики. Да той е тръгнал от Македония. Да бъдем честни, това е местност, която сега е по-скоро гръцка територия. Това, като чели убягва на македонците, които в момента храчат луди пари да преобразят Скопие в античен град.
  Но нека да не съдим обърканите ни македонски братя, все пак тяхната държа ми е набор и й е позволено да прави грешки. Нека и те не забравят, че все пак ние ги признахме първи за самостоятелна държава.

Къде свършва небето?

  Разказах тази история на един човек и той ми каза да я публикувам и ето аз сега го правя. 
  Когато бях на 3 нарисувах една картинка (в детската градина). Къща хора трева  или иначе казано всичко, което подобава да има в една детска рисунка. Изненадващото бе, че целият фон беше син. Учителката ме попита защо е синьо, а аз като първо кретенче и казах: „Госпожо нека излезем навън и ми покажете къде свършва небето”. 
  Следобед когато майка ми ме взела от там госпожата споделила с майка ми случката и съответно некомпететността й да ми отговори. Майка ми се усмихнала й казала: „Ами къде свършва небето според Вас?”

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Писмо до Дядо Мраз


  Ето дойде и първия път, в който сядам и ти пиша писмо. Вярно е, че вече съм пораснало дете. Мисля, обаче, че имам право на едно желание в живота си, от теб, Дядо Мраз. Даже за твое улеснение, ще ти дам право на избор какъв подарък да ми дадеш.  Първо бих желал да си сменим местата. Ти ще живееш моя живот, аз ще надебелея, ще си пусна брада след около двадесет години и след още двадесет тя ще побелее. Едва ли ще изпълниш това желание, сигурен съм, че обожаваш работата си. Второ бих желал да ми подариш едно посочен билет за Ада, мисля, че и това ми желание няма да изпълниш. Все пак не е християнско. Трето  може просто да отнемеш живота ми, ей така с един замах. Дори ще кажа-Моля.  Ама и това едва ли ще стане нали си добър и мъдър старец и едва ли ще ме убиеш. Така че, ако не те затруднява ми пусни през комина едно пистолетче- Макаров, едно автоматченце- Калашников, или каквото и да е оръжие, а пък аз ще се справя сам с живота ми.