Първият път...

  Какво да ви кажа водя словесен спор със себе си от няколко часа (да както останалите хора с ментални отклонения и аз си говоря сам). Спора е разгорещен още малко и до бой ще се стигне. Всички хора населяващи моето тяло и в частност ума ми спорят за тема „Първият път…”

Вие перверзници  веднага ще си помислите за секс, за съжаление ще Ви разочаровам или поне частично. Спорим си ние тук за първия път по принцип.

Главно твърдение е „Първия път е неповторим!” естествено не всички гласове в главата ми са съгласни и вадят контра аргументи. В цялата тази главоблъсканица се иска консенсус. Дали ще се появи никои не знае.

Да вземе например първия път, ама първия първи път когато всеки пубер се излага и още преди да влезе в партньорката свършва. Това не ми се струва прекрасно, по-скоро е нещо сконфузващо и гадно. (Не мога да коментирам как стои този въпрос при жените, все пак по първични полови белези съм същество от мъжки пол.)

Следващ пример раждането на първото дете- невероятен и прекрасен момент, изпълнен с вълнение, а може би и страх. Да това е от прекрасните първи пъти, но нима част от гласовете в главата ми, твърдящи, че при раждане на второ дете не е също толкова вълнуващо, са прави?!

Дали първият път когато седнеш зад волана и бъркаш педалите е съизмерим с вълнението да летиш по разбита българска магистрала със скорост, която застрашава освен теб и всички коли в радиус от километър?!

Примери колкото щеш, със сигурност пропускам, ако не стотици то десетки такива. С всеки изминал пример казан, от някой от гласовете в главата ми, се стига до всеобщия консенсус, че изобщо „Първият път...” не е толкова велик и уникален, колкото го изтъкват някои. С опита се постига и съвършенството!