Аз, телевизията и малките деца

 Така нека започнем от предната нощ, така и така страдам от безсъние и трябва да си уплътнявам времето с нещо. Естествено гледам телевизия, обикновено съм задоволен от предаванията по научнопопулярните канали, уви снощи всичко беше за Втората световна. К’во да му гледам на това някакъв лилипут не го приели за художник, решил да завладее света и не успял. Чудо голямо. Та цъкам си по каналите нищо не ми грабва окото и изведнъж виждам програма с анимация- Том и Джери, викам си супер. Да ама след два епизода пуснаха някакво модерно детско предаване. Гледам там главните герои кръгли или безформени говорещи на прост език, но озвучавани толкова безумно, че едва ги разбирам. Минава тая гадост и пускат нови серии на патока Дафи. Викам си ОК, т’ва трябва да е добро. Да, да, ама не той още по крив от всякога, Порки (онуй дето уж е свинче) облечено в някакво лилаво трико и те двамата гонят някакъв злодей в космоса. Естествено като всеки друг канал и тоя си има програмна пауза, през която две оси се гонеха като откачени коя да ужили другата първа. Това било за „Лека нощ мили деца”. Къде по дяволите отидоха естествените детски, в които врагове бяха храната и плячката в реалния живот (вълкът и заекът, котката и мишока, койота и оная птица дето тича със свръхзвукова скорост и т.н.)? Нима днешните хлапетии са с толкова изкривени мозъци, че се забавляват с това да гледат как два балона оцветяват трети, или пък са толкова развити, че да гледат как патока Дафи живее на друга планета и си произвежда сам кислорода. Какво по дяволите стана с качествената анимация и кога падна в боя с извратените японски анимации, в които очите са 6/7 от лицето, ама аман от комплексари.

 После към пет успях да заспя. Будя се към девет, сам у нас-рай. Правя си кафе, наслаждавам му се. Хвърлям един случаен погледа навън и гледам сняг. Ще си кажете супер к’во му е. Ами баби и дядовци, майки и бащи впрегнати в шейни натоварени с пухкави и сополиви деца. Лошо няма децата обичат снега, забавляват се там нещо си, абе тяхна си работа. Да обаче ми се наби в очите съседката, тя дърпаше шейна с двете нейни отрочета на не повече от сумарна възраст три години. Направи около петнадесетина обиколки на улицата. Запитах се, аджеба тия деца не могат да говорят, камо ли да осъзнаят к’во е сняг и още по-малко разбират к’во им се случва докато се возят на шейната. Помислих си, че има похват да умориш децата до обяд и те после да спят и да имаш един свободен следобед. Като ги влачиш в шейната как ги уморяваш, освен евентуално от студ, но това е леко незаконно и май се наричаше убийство по непредпазливост. Ако майката не е прилагала тази тактика за да изкара среднощната водка споделена с мъжът й, може да иска да се умори тя самата, за да връчи децата на мъжа си и да прекара следобеда в сън. Вторият вариант е добър план, признавам. Както и да, вместо да се впрягат и да играят ролята на магарета и псета по-добре добрите родители да накарат дебелите си ескимосчета да размърдат трътлести задници. Все пак здравето е полезно. За да не звуча като лицемер (признавам че моята последна грижа е здравето) ще кажа, че като бях малък родителят ми настояваше да правя нещо свързано с движение, аз отказвах естествено, но това е друга тема. Деца, пийте, пушете ебете се като зайци (естествено се пазете), но внимавайте защото никой не обича дебеланковци и ДДТ-та.

 Борбата с този ден продължава. Обедно време папкам си телевизорът нещо си там тихичко бръмчи. Изведнъж изревава, че програмата е прекъсната с извънредна новина. Опитаха се да убият досегашния лидер на ДПС. Приковавам поглед в екрана, все пак съм твар жадна за информация. Сокола е жив. Естествено има кадри, велики коментари и всички други необходими неща за сензация. На преден план са журналята, разказващи историята от мястото на събитието. Сред поредица от лапсуси изпъкват и някакви тотални идиотизми по различните канали. По един от тях чувам „етническа омраза”- опа, стой, спирачки. Ало големото добро ютро ли е? Нали казахте, че похитителя определя себе си като етнически турчин. Ако съм пропуснал кога значението на етническа омраза се е трансформирало в омраза на собствения етнос моля за извинение. Тъй като ми продъниха ушите, няма как да не коментирам и самат случка, някакъв млад човек напада лидера. ОК всичко звучи нормално, да ама има уловка напада го с пистолет (газов) без пълнител, застава до него прицелва се, не стреля, бива набит от Сокола, трима го хващат и го държат на земята а други няколко го млатят. Някак си изглежда малко съмнително, нали. Така си помислиха и други двама лидери на други две партии. Дали е фалшиво или истинско нападение, не ме интересува. По-интересно за мен е каква ще е реакцията хората от запъдот дето че го гледат това. Вие дали не бихте си помислили „Ако политиците им са такива хиени, то какъв е народа?”. Спокойно г-н Западняк народа ни не е хиена, а по-скоро чакал мършав, сам, мръсен, мизерен и убиващ за коричка хляб.

Поредната простотия

Само за момченца

Когато с теб се разхождам по плажа,

със сметана искам да те намажа.

И искам на всички да кажа,

че снощи те чуках на плажа.

Да, да, да това не е шега,

защото другото момиче.

Няма бански с кокиче,

няма твоето мокро пиче.

И сега ще си призная,

с теб обичам да се шлая.

Правиш ми разни неща,

сбъдваш мокрите ми сънища.

Да, да, да това не е шега,

отидох на кино с тебе сега.

Шубидуп екрана светна шубидуп

и пак по дупето ще те плесна.

Да, да, да това не е шега,

защото другото момиче.

Няма бански с кокиче,

няма твоето мокро пиче.

Да, да, да това не е шега.

Когато бръсна моя член,

отново зная, че мислиш за мен

и ходиш подмокрена целия ден.

И сега ще си призная,

с теб обичам да се шлая.

Правиш ми разни неща,

сбъдваш мокрите ми сънища.

Вече съм голям

и оставам си ерген без срам.

С теб ще си живеем прекрасно

и ще те чукам страстно.

Извини ме

Извини ме, че не исках да си моя, а аз да бъда твой. Съжалявам, че на намеците не откликнах, просто исках да го изречеш. Да, може да не действах мъжки, но куража стигна само за писмо. Не, не съжалявам за думите ми на хартия, перото ми е по-силно от езика.

Извини ме, че на сън галя нежната ти кожа, прекарвам пръсти през косата ти, целувам топли устни. Може и сметката ми да е без кръчмар, но позволих си да мечтая. Ти сама ми каза,че през зимата се случват чудеса, аз Глупакът ти повярвах и надежда в мен роди се.

Извини ме, макар че ме отбягваш, аз чакам твоя отговор в тъмнината. Извини ме, че за заобичах теб и вероятно развалих нещата. Извини ме, че не искам да си моя, а аз да бъда твой, че желая да споделя мечтата си с теб, ала не на сън.

 П.П. Споко не съм откачил. Това са просто редове родени в главата ми.

Розата

 Розата е цвете тъй прекрасно, но моляте приятелю пази се. Розата е цвете коварно, тя има бодли. Човек обича розта откъсва я, хваща я с една ръка,  за да  й покаже любовта си. А тя, розата отвръща на любовта на човека, като забива шиповете си в ръката му и от нея руква топла кръв. Болката е огромна, ала човекът не пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй красива, но за съжеление и бодлива. Пази зе приятелю, за да задържиш розата за себе си трябва да стискаш ли стискаш, а топлата ти кръв ще тече ли тече. И накрая ти ще паднеш, останал без капка кръв, а розта ще е още по-червена и по-красива, напоена с топлата ти кръв чакаща, следващата си жертва. За това пази се приятелю теб и твоята кръв.

  Розата е цвете коварно - тя има бодли.Ала човек обича розата. Откъсва я, хваща я с ръка, и то само, за да  й покаже любовта си.А тя отвръща на любовта, като забива шиповете си в дланта така силно, докато от нея не рукне топла кръв.

  Болката е огромна,ала човекът не пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй омайна, тъй красива, но за съжеление и бодлива.

  Пази се приятелю! За да задържиш розата за себе си трябва да стискаш ли, стискаш, ... а топлата ти кръв ще тече ли, тече. И накрая ти ще паднеш останал без капчица кръв, а розата ще е още по-червена и още по-красива, напоена с топлата ти кръв, чакаща следващата си жертва.

  Розата е цвете тъй прекрасно,но моля те , Приятелю, пази се! Пази себе си и кръвта си !  

П.П. Вторият вариант не е мой и едва ли имам право да го публикувам. Все пак си позволявам да го направя, защото за мен двете просто трябва да вървят ръка за ръка.

Среща

- Здравей, как си?

- Благодаря, добре, а ти?

- Няма от какво да се оплача! Какво стана с теб, изгуби се, не сме се виждали вече цели петдесет години. Нали бяхме най-добри приятели? Защо изчезна изведнъж? Измина цял един живот, а ние неразделните се забравихме. Защо така, Приятелю?

- Господин Приятелю, аз не изчезнах- ти си този, който се втурна да живее на върха на хранителната верига. Аз не съм те забравил. Четях във вестниците за теб, ти Господин приятелю стана най-добрия мозъчен хирург, забогатя, изгради империя, имаш син и дъщеря. Сега се оттегляш и искаш да се отдадеш на живот без грижи, да зная и, че те е страх да го направиш, защото не знаеш в чии ръце да оставиш империята си. Докато четях за теб и успехите ти, ти, Господин Приятелю, не си се сетил и за миг за другарчето по чин, аз живях скромно, отгледах две деца, не обиколих света, а и няма да го сторя. Ала, Господин Приятелю, докато ти ставаше все по-могъщ и по-заможен, аз живях в щастие и усмивки, отгледах три деца, работех по много и не ги лиших от нищо. Лишавах себе си, лишавах се от сън, за да съм с тях и ги отгледах аз и любимата ми жена, а не детегледачката. Аз имам внуци, Господин Приятелю, докато твоите деца са малки, аз се ожених млад, за мила и красива девойка, която никога не е била трофей. Живота ми премина в усмивки и продължава да е така, макар и в небогатство.

Ние сме на шестдесет и осем с теб аз ще си замина скоро видял всичката радост на Света, а ти никога няма да ме настигнеш, нали така, Господин приятелю?

- Защо ме обиждаш?

- Извинявам се, не съм искал да те обидя! Исках да ти кажа, че ти ме забрави и докато ти тепърва мислиш, а и имаш време за щастие, аз не изпуснах нито един миг, в който да мога да се усмихна и съм готов да умра дори в този момент, а ти тепърва си се вкопчил в живота, защото от градене на империи не ти остана време за живот, за усмивка. Сигурен ли си, че направи правилния избор, Господин Приятелю?