Аромати

 Във въздуха се носеше миризма на кръв. Не каква да е, а женска кръв или по-точно менструална. Идваше от двора до строежа, на който работех. Аз гол до кръста облян в пот с пръст по гърба, дошла от бясното копане, се изправих, поех дълбоко въздух и го задържах в устата си.

Да,… миризмата, вкуса, възбудата и всички други сладострастни чувства обзели главите ми идваха от момиче, изненадано едва преди две години от  първия мензис. Както би се изразил Набоков нимфетка, макар и в края на нимфетската ера. Този аромат може да накара всеки мъж да освирепее. Дори и господ си пада по млади и неосквернени пичета, че нали и той е мъж.

От този ден започва развратната история. В началото бе само воайорство, разбира се. Работейки я наблюдавах, препичаше се край басейна, висока около метър и половина, коса с цвят на оникс, кехлибарена кожа, гърди непораснали с формата на круши, с тяло на дете и устни, да… устни пленителни, вишневи устни.

 Когато излизаше от басейна и развяваше мократа си коса в мен нещо порастваше. Въздишах по нея през цялото лято, представях си как грубата ми ръка се разхожда по сатенета й кожа, как настъхва. В края на лятото дойде и развитието. Появи се  на строежа.

- Здравей те.

 - Здрасти, Кукло.

 - Наблюдаваш ме от известно време.

 - Ами то т’ва е нормално аз съм загорял строителен работник, ти си пичка от класа.

 - Защо не пристъпвате към действие?

 - Ох, Кукло, стар съм за тебе така като те гледам си на 14, сексуалният ти опит се свежда до няк’во количество френски целувки и една две свирки в училищния кенеф. Съдейки по това сега, ако те изчукам ще стане кофти, защото за мене ще е просто използване, а ти ще се …- и тя ме прекъсна.

- Защо си мислите, че аз няма да се възползвам от вас?

- Защото не можеш малка, Кукло.

 - Искате ли да разберем?

 - Вариант А- водя те насам натам и ти го набивам с ташаците и вариант Б- нете водя никъде и ти го набивам с ташаците. Кой избираш?

 - Вкъщи няма никого…

Жена

Усмихната, но жалка,

нейното име е Жена!

В  тъмното търси тя запалка,

да освети пътя си сега!

Да намери своя принц,

чаровен и галантен!

Не знае, че няма принц,

но има мъж макар и арогантен!

Тя иска да го мрази

и чувствата към него винаги отрича!

В краката му обаче лази

и винаги по дирите му тича!

Живот ли бе да го опишеш... в цензура

  В началото си малък сладък ембрион, после ставаш човека амфибия щото разбираш ли живееш във вода. Ъъъъ… аааа…. стонове жестоки, напъни тласкащи те навън, изстрелян си като торпедо от  прекрасното топло басейнче. Поглеждат те, усмихва ти се няк’ва мустаката акушерка. Ти си учуден от грозотата на света след раждането и си загубил ума и дума. Миг след това се тя забива шамар на токущо родения ти задник, ти със крясъци и рев се опитваш да се върнеш в путката на майка ти, ама никой не ти дава братче. „Ако едно бебе не заплаче нещо не е наред…” казва акушерката на майка ти, усмихвайки се. Така започва живота ти.

Първите няколко години са рай. Сереш и пикаеш на воля, е вярно, че после може да си го носиш по цял ден докато някой не се сети да ти смени памперса, ама к’во да се прави. На няколко месеца природата ти ебава майката, защото решава, че трябва да имаш зъби- болка. После родителницата решава, че не иска да и хапеш зърната и започва да ти дава пюренца- колики- още болка. Сега лазиш ама след някой друг месец почваш да се опитваш да ходиш, ти не искаш ама те ръгат в проходилката и нямаш друг избор, свикваш да се разхождаш с нея и си викаш добре е така по-подвижен съм. Да ама не живота ти готви още една изненада- взимат ти я и ти почваш да падаш то са синини, кървища, рев и пак болка.

Вече си на две стига толкова памперси учиш се на гърне първите няколко стотин пъти не успяваш да се задържиш на него и цопваш в прясно изсраното лайно. За родителницата е нормално, но ти вътрешно усещаш унижението. Научаваш се в крайна сметка да сереш на тва гърне и си викаш „Уф приключих с трудностите”. Да, ама не идва тоалетната чиния там пропадаш многократно (едвам те вадят) като пикаеш дъската пада девет от десет пъти и ти смазва кура и ташаците.

Междувременно си се научил да говориш. Тука номера е, че искаш да изразиш гняв с думи, ама хуй, никой не те е научил да псуваш ( това се поправя като поотраснеш и започнеш да ходиш сам навън). Почваш да псуваш и ти поолеква.

На седем те захвърлят в училището, естествено никой не ти казва, че е 12 години (ако ти каже ще им теглиш по една майна). Първите няколко години-рай. После обаче нещата се объркват. Учиш хиляди ненужни неща бориш се да препишеш, за да няма викове бой и крясъци у вас. Това да ти е проблема влизаш в един период наречен пубертет… Малиии искаш да изебеш всичко дето мърда, ама си на 13 и курец баце нема как. На 15-16 срещаш склонна пичка, уж си влюбен в нея (Ти знаеш ли к’во е любов бе?!). Занимаваш се с нея, пръскаш пари, време и нерви по нея (абе тая нема ли да ми пусне най накрая, писна ми да съм постоянно надървен). Урааааааааааа…. Ебане (десет секунди, три тласъка и тотална излагация). Учиш се на нея да ставаш добър да й доставяш удоволствие, докато тя се учи на някой батко (чичко, дедко, труп), цоца си от тебе хубави моменти и кинти, язди другия и всичко е наред.

Края на ученето (или началото на вишуто) се отбелязва с бал. Хиляди кинти, за да се напиеш в костюм, да се скараш с дамата ти и да свършиш в някоя канавка в оповръщания ти армани. Изтрезняваш седмица две по-късно и продължаваш нататък. Кандидатстваш или не няма значение, учиш или не учиш няк’во там вишу (ако учиш то виждаш смисъл само в  това ваще да не мрънкат и да могат да се хвалят, че си студент), разходите ти се увеличаваш и трее бачкане. Естествено нямаш никаква квалификация и ще си мизерник (разбира се ваще са уредили всички чужди деца на бачкане, но ти трябва да се справяш сам в живота). В крайна сметка намираш някаква ниско платена работа и докато станеш на 25-30 сменяш работата, путките, абе общо взето не ти остават много много спомени от тия години.

Към края на тоя период от живота ти се появява нек’во пиче и ти решаваш, че т’ва е госпожа „съвършена” (Абе путьо селски няма таква!). Жените се, първоначално живеете при ваще, ама тя не спира да мрънкьори, изнасяте се първите няколко години живеете на квартира.

Вече имате деца и „ Трябва да се мисли за бъдещото…- казва бившата мис „съвършена”, настояща голяма косматка миришеща на немита путка, чесън и пот (така и не си върна фигурата от преди раждането, а и стрийте не могат да се махнат). Теглиш кредит щот’ нямаш спестени пари и взимаш панелката в Люлин 5 (прибирането от работа е борба за оцеляване, между свистящите куршуми, летящите ножове и мангали, я си поръчайте в местния бар малък ром и сок от манго). Децата растат, порастват женят се (абе изминават твоя досегашен път) раждат им се деца ама не се изнасят да им еба майката ( колкото до ебането на майка им, отказал си се щот’ Петранка е 40 кила по-тежка от тебе и те е страх да се чукате в любимата й поза „волната ездачка”). Тя разбираш ли не спира да ти мрънка, че нямате пари, въпреки че ти бачкаш по 16 часа на ден и правиш максимума от себе си.

На 54 получаваш масивен инфаркт и се отърваваш от живота (просто тялото ти не издържа). Разбира се умираш след седмица мъчения в болницата, но все пак се отърваваш. На погребението ти се изсипва куп народ, повечето никога не си ги виждал. Престорената скръб не ти прави особено впечатление. Всички са там за безплатния обяд, дреме ти хуьо, нема ти да плащаш. Завещал си на децата си 30 годишна ипотека и лада ( да, това постигна за един живот, бъди горд от себе си) надеждите на жена ти за добър живот се появиха на ново, сега децата, на които е дала живот ще я гледат. Тая празноглава патка си няма и капка представа, че съдбата и готви дебел, сочен, негърски чеп. Ама к’во ти дреме ти си мъртъв и си в ада (ако има такъв) вярно, че там е топло, боцкат те с разни тризъбци и има полета с марихуана ама няма запалка, но ти се усмихваш и усещаш най-накрая, че си жив. Да го ебъ…

Бръм...

„Ние си отглеждаме храната. От зеленчуците до месото. Шием сами дрехите си. Имаме две дъщери на 11 и 14, които в момента плевят доматите, но не трябва да се оплакват, защото после ще ядат плодовете на растенията. Мъжът ми мие прозорци и припечелва, докато аз съм домакиня и не излизам от вкъщи. Днес ще ги водим на бал с цел непорочност до брака.” Това е цитат от предаване по телевизията и е от явно Куку. Не стига, че ги отглеждат и обучават вкъщи, не стига, че нямат телевизия и интернет и практически не излизат от дома си, ги обричат и на целомъдрие. Добре, хубаво, ама къде отиде правото на личен избор. Айде майната му на ебането, ама откъсването от света и социалната среда не е нормално решение за един родител. Тия хора са ненормални, да го еба! Така не трябва да се обричат деца. Ок, секса не е много безопасен, там разни болести разни деца се раждат, ама има и нормален начин. Разговори туй унуй, даване на презервативи и т.н. Обаче да заведеш дъщеря си на бал, в булчинска рокля, да я обречеш на безсексие до брака, да я асоциализираш и накрая да очакваш да стане нормално същество и да има съпруг- ДА-ДА!

В крайна сметка всички си имат правото на избор, родителите трябва да дават пример и напътствия, но не и да взимат решения вместо тях. Аре стига тука некво дете казва, че е супер, че ще е непорочна- Деееба и промитите мозъци.

Да погледнем реално на нещата има си и плюсове в тая работа със секса и малолетните- работа за лекарите (лекуват се некви там триперчета, гонорейки и тем подобни) пък и като се скъса некоя гумичка и дечковци се раждат, а да не отписваме и удоволствието от ебането. Е т’ва е начина- свобода за децата и техният полов живот.

Първият път...

  Какво да ви кажа водя словесен спор със себе си от няколко часа (да както останалите хора с ментални отклонения и аз си говоря сам). Спора е разгорещен още малко и до бой ще се стигне. Всички хора населяващи моето тяло и в частност ума ми спорят за тема „Първият път…”

Вие перверзници  веднага ще си помислите за секс, за съжаление ще Ви разочаровам или поне частично. Спорим си ние тук за първия път по принцип.

Главно твърдение е „Първия път е неповторим!” естествено не всички гласове в главата ми са съгласни и вадят контра аргументи. В цялата тази главоблъсканица се иска консенсус. Дали ще се появи никои не знае.

Да вземе например първия път, ама първия първи път когато всеки пубер се излага и още преди да влезе в партньорката свършва. Това не ми се струва прекрасно, по-скоро е нещо сконфузващо и гадно. (Не мога да коментирам как стои този въпрос при жените, все пак по първични полови белези съм същество от мъжки пол.)

Следващ пример раждането на първото дете- невероятен и прекрасен момент, изпълнен с вълнение, а може би и страх. Да това е от прекрасните първи пъти, но нима част от гласовете в главата ми, твърдящи, че при раждане на второ дете не е също толкова вълнуващо, са прави?!

Дали първият път когато седнеш зад волана и бъркаш педалите е съизмерим с вълнението да летиш по разбита българска магистрала със скорост, която застрашава освен теб и всички коли в радиус от километър?!

Примери колкото щеш, със сигурност пропускам, ако не стотици то десетки такива. С всеки изминал пример казан, от някой от гласовете в главата ми, се стига до всеобщия консенсус, че изобщо „Първият път...” не е толкова велик и уникален, колкото го изтъкват някои. С опита се постига и съвършенството!