Днес докато се прибирах, към в къщи в трамвая с една приятелка се заговорхиме за влакове, тя сподели, че харесва повече влаковете с вагони от колкото новите мотриси. Разбира се аз споделям мнението й.
Така в съзнанието ми се върна един спомен на около повече от три години.
Това е картина, която е запечатана в съзнанието ми и аз я обожавам. Беше студена есен, аз и моят братовчед решихме да пътуваме към Кюстендил. Отидохме на гарата и зачакахме влака. По разписание той трябваше да пристигне в 08:02. в 08:00 ние с братовчед ми отидохме на трети перон където щеше да спре нашия влак.
В 08:02 влака навлезе в гарата и свирката му изпищя, този писък се разнесе из цялто земенско дефиле. Машинистът дъпна лоста на спирачката, спирачките изсвириха влака спря обгърнат от бяла мъгла, идваща от въздушните спирачки. Околността се изпълни с мирис на дизел. Беше красиво.
Ние се качихме на влака, началник гарата вдигна зелената палка и влакът потегли, поклащаше се и се движеше като тромава мечка малко преди да заспи зимен сън. Преди да навлезем в първия тунел свирката пак изпищя и писъкът отново се разнесе из цялото дефиле. Беше красиво.
