„Прецаках работата, загубих
парите, момичето си тръгна…” Така започна нощта когато всичко приключи. Нея
забравих след три уискита, няколко цигари и свирка от непозната в кенефа на
бара. Липсата на пари не ме плашеше щях да намеря други. Но аз, а не някой друг
прецака работата.
От началото на разказа сигурно сте
се досетили, че не съм „ Добрият Уил Хънтинг” и съм далече от добрия герой,
който накрая успява. Аз съм Чистач и като такъв взимам по една торба пари, за
да прикривам всевъзможни грешки на разни богати копелета. Месец преди тази нощ
бе убита дъщерята на един от най-големите наркобарони в града. Бях повикан на
местопрестъплението, за да почистя, все пак убиецът е нейният доста
по-възрастен любовник. Човекът я беше обезобразил, накълцал и т.н. трупа едва
се познаваше, че е човешки. Реших проблема му с брилянтен план: Намерих момче
от улицата, облякох го подобаващо за нейната класа. Заведох го при курва, тя ми
даде негово ДНК. Нагласих всичко, така че всеки да си помисли че са били
двойка. Дрогирах го и занесох двете тела в зоопарк, бутнах ги при полярната
мечка, а тя свърши останалото.
„ Анастасия е мъртва…” „Дъщеря на
наркобарон изядена от мечка…” „Приспиват мечок заради човекояство…” – част от
заглавията из вестниците. Красота, просто красота поредната добре свършена
работа. Полицията откри едно и също психотропно вещество и при двамата, намери
спермата му в нея и приключи случая със статута на нещастен.
Да поема този случай беше грешка. Бащата на
момичето не се примири и не спря да та търси. Знаете, че с много пари се стига
далече. Някой позна момчето и срещу двайсетачка разказа за него и спомена за
странник, който го е отвел от улицата- аз. Шибаната мечка се нахранила преди да
изяде главата и така човекът без лице се сдоби с такова. Дойдоха директно при
мен:
- След кого почисти- попита
наркобарона.
- За какво говориш, не съм чисти
след никого, а и не бих посмял да изчистя дъщеря ти- отвърнах аз.
За миг отклоних вниманието му от
мен, но само за момент. Няколко дни по късно се оказа, че има свидетел или
просто конкурент, който ме посочи като чистачът на това престъпление. Започнаха
да ме преследват и така се стигна до тази нощ. Вече прецакал работата, изхарчих
крупна сума, за да им се изплъзна, тя си тръгна и аз се озовах в бара. На
излизане от кенефа видях момчетата на наркобарона, поздравих ги, взех си
палтото и тръгнах с тях без много излишен шум. Хванаха ме.
След кратко пътуване се озовах в
мазе, където нямаше луд бивш учен, който да ме измъчва с всевъзможни странни
инструменти, а просто три яки мутри с бухалки. Ударите започнаха, а аз мълчах.
След няколко часов побой, загуба на няколко литра кръв и мълчанието ми пред
въпроса кой е убил Анастасия, те излязоха. Не чаках друга покана, отключих
белезниците, потърсих изход, след като намерих такъв хукнах. Бях свободен,
мамка му- фарове, лежа на асфалта и усещам, че кръвта ми изтича костите ми са
счупени. Прецаках работата- умирам…
