вторник, 22 февруари 2011 г.

Пуснах писмо по пощата

  Ура! Дойде времето, в което и аз да севтосам "Бългаски Пощи". Отивам в местната поща към 16:25 при положение, че незнам в колко затварят. Мисълта ми е, че тя затваря в 17:00 с голяма радост установявам, че работят до 19:00. Какво чудо държавна институция която работи повече от четири часа. 
  Влизам вътре отивам на гише "Писма и колети" подавам плика, на който съм написал в горния ляв ъгъл "Получател", а вдолния десен "Подадател".
  О ужас! Адресирането сте го объркал тотално- каза лелката зад гишето. Цирка се започна тя обърна плика написа на гърба с химикалката й в горния ляв ъгъл подател, а в долния десен получател. Аз преписах данните както ми беше казано и дойде ред на кантара 315 г. поисках да е препоръчано- цена 1.63 лева добре плащам. За справка господина пред мен прати 413 г. до Германия за 5.80 лева. А на мен за България ми взеха една трета от сумата за Германия. Когато ми набиха печатите и сложиха пощенската лента. Аз най любезно попитах кога ше пристигне писмото ми, а отговорът беше след два-три дни. Уляля колко експресна е една пратка от София до Божурище. 
  Накрая понеже писмото беше препоръчано, лелката зад гишето ми даде една гора дървета под формата на лист хартия с големината на чаршаф, на който бяха излени пет-шест кофи мастило. От начало ми се стори, че е скъпичко за едно писмо 1.63 лева но ако го сметнем 20 000 лева за гората, която е била изсечена, 500 лева за мастилото, 0.30лева за тока на принтера, да не говрим за химикалката, бензина с който ще ми досавят писмото, пощенската лента и още един куп разходи, за които дори не подозирам. Значи съм на печалба.
  Бахти държавата, бахти управата, бахти народа... И това не се случва само в пощите, където е най-леко сигурен съм, другите ни институции също смърдят на гангренясал труп лазен и насран от мухи лайнарки. За бога братя, не купувайте, а се омитайте от тук!

събота, 12 февруари 2011 г.

И аз написах стихотворение

Прибирам се от купон,
ебал съм колежка с огромен балкон.
Смърдящ на алкохол и цигари влизам през вратата,
а отсреща жената седи и съска.
Дееба и тъпата гъска!
Хващам я и я мятам на кревата,
преди да си отвори устата забивам й  кура между краката,
вече загубила мощ спи и хърка горката.
Дееба и тъпата гъска!

петък, 11 февруари 2011 г.

Червеи

  Пролет пукна, ние не!
  Както всички вие забелязвате, а може и не, стана топло. Видях муха, пчела- насекомите излизат от зимната си летаргия, но за съжаление и червеите се "излюпиха". Плъзнаха по рейсове, трамвай и тротоари. Облечени в своите стари извехтели комунистически шуби, въпреки че навън е двадесет градуса. С тях винаги вървят две неотменни неща- пазарната количка винаги претъпкана, едвам успявана да бъде качена в автобуса и разбирасе любимата ми миризма на пот или в по-добрия случай на овца. Зная, че не мога да се преборя с това и че и аз ще стана същия червей някога. Надявам се да не доживея тази възраст! Пожелавам си да изчезна от тоя свят на около 60 години. Не искам, не желая, няма да стана червей! Амин!