Извини ме

Извини ме, че не исках да си моя, а аз да бъда твой. Съжалявам, че на намеците не откликнах, просто исках да го изречеш. Да, може да не действах мъжки, но куража стигна само за писмо. Не, не съжалявам за думите ми на хартия, перото ми е по-силно от езика.

Извини ме, че на сън галя нежната ти кожа, прекарвам пръсти през косата ти, целувам топли устни. Може и сметката ми да е без кръчмар, но позволих си да мечтая. Ти сама ми каза,че през зимата се случват чудеса, аз Глупакът ти повярвах и надежда в мен роди се.

Извини ме, макар че ме отбягваш, аз чакам твоя отговор в тъмнината. Извини ме, че за заобичах теб и вероятно развалих нещата. Извини ме, че не искам да си моя, а аз да бъда твой, че желая да споделя мечтата си с теб, ала не на сън.

 П.П. Споко не съм откачил. Това са просто редове родени в главата ми.

Розата

 Розата е цвете тъй прекрасно, но моляте приятелю пази се. Розата е цвете коварно, тя има бодли. Човек обича розта откъсва я, хваща я с една ръка,  за да  й покаже любовта си. А тя, розата отвръща на любовта на човека, като забива шиповете си в ръката му и от нея руква топла кръв. Болката е огромна, ала човекът не пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй красива, но за съжеление и бодлива. Пази зе приятелю, за да задържиш розата за себе си трябва да стискаш ли стискаш, а топлата ти кръв ще тече ли тече. И накрая ти ще паднеш, останал без капка кръв, а розта ще е още по-червена и по-красива, напоена с топлата ти кръв чакаща, следващата си жертва. За това пази се приятелю теб и твоята кръв.

  Розата е цвете коварно - тя има бодли.Ала човек обича розата. Откъсва я, хваща я с ръка, и то само, за да  й покаже любовта си.А тя отвръща на любовта, като забива шиповете си в дланта така силно, докато от нея не рукне топла кръв.

  Болката е огромна,ала човекът не пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй омайна, тъй красива, но за съжеление и бодлива.

  Пази се приятелю! За да задържиш розата за себе си трябва да стискаш ли, стискаш, ... а топлата ти кръв ще тече ли, тече. И накрая ти ще паднеш останал без капчица кръв, а розата ще е още по-червена и още по-красива, напоена с топлата ти кръв, чакаща следващата си жертва.

  Розата е цвете тъй прекрасно,но моля те , Приятелю, пази се! Пази себе си и кръвта си !  

П.П. Вторият вариант не е мой и едва ли имам право да го публикувам. Все пак си позволявам да го направя, защото за мен двете просто трябва да вървят ръка за ръка.

Среща

- Здравей, как си?

- Благодаря, добре, а ти?

- Няма от какво да се оплача! Какво стана с теб, изгуби се, не сме се виждали вече цели петдесет години. Нали бяхме най-добри приятели? Защо изчезна изведнъж? Измина цял един живот, а ние неразделните се забравихме. Защо така, Приятелю?

- Господин Приятелю, аз не изчезнах- ти си този, който се втурна да живее на върха на хранителната верига. Аз не съм те забравил. Четях във вестниците за теб, ти Господин приятелю стана най-добрия мозъчен хирург, забогатя, изгради империя, имаш син и дъщеря. Сега се оттегляш и искаш да се отдадеш на живот без грижи, да зная и, че те е страх да го направиш, защото не знаеш в чии ръце да оставиш империята си. Докато четях за теб и успехите ти, ти, Господин Приятелю, не си се сетил и за миг за другарчето по чин, аз живях скромно, отгледах две деца, не обиколих света, а и няма да го сторя. Ала, Господин Приятелю, докато ти ставаше все по-могъщ и по-заможен, аз живях в щастие и усмивки, отгледах три деца, работех по много и не ги лиших от нищо. Лишавах себе си, лишавах се от сън, за да съм с тях и ги отгледах аз и любимата ми жена, а не детегледачката. Аз имам внуци, Господин Приятелю, докато твоите деца са малки, аз се ожених млад, за мила и красива девойка, която никога не е била трофей. Живота ми премина в усмивки и продължава да е така, макар и в небогатство.

Ние сме на шестдесет и осем с теб аз ще си замина скоро видял всичката радост на Света, а ти никога няма да ме настигнеш, нали така, Господин приятелю?

- Защо ме обиждаш?

- Извинявам се, не съм искал да те обидя! Исках да ти кажа, че ти ме забрави и докато ти тепърва мислиш, а и имаш време за щастие, аз не изпуснах нито един миг, в който да мога да се усмихна и съм готов да умра дори в този момент, а ти тепърва си се вкопчил в живота, защото от градене на империи не ти остана време за живот, за усмивка. Сигурен ли си, че направи правилния избор, Господин Приятелю?

Аромати

 Във въздуха се носеше миризма на кръв. Не каква да е, а женска кръв или по-точно менструална. Идваше от двора до строежа, на който работех. Аз гол до кръста облян в пот с пръст по гърба, дошла от бясното копане, се изправих, поех дълбоко въздух и го задържах в устата си.

Да,… миризмата, вкуса, възбудата и всички други сладострастни чувства обзели главите ми идваха от момиче, изненадано едва преди две години от  първия мензис. Както би се изразил Набоков нимфетка, макар и в края на нимфетската ера. Този аромат може да накара всеки мъж да освирепее. Дори и господ си пада по млади и неосквернени пичета, че нали и той е мъж.

От този ден започва развратната история. В началото бе само воайорство, разбира се. Работейки я наблюдавах, препичаше се край басейна, висока около метър и половина, коса с цвят на оникс, кехлибарена кожа, гърди непораснали с формата на круши, с тяло на дете и устни, да… устни пленителни, вишневи устни.

 Когато излизаше от басейна и развяваше мократа си коса в мен нещо порастваше. Въздишах по нея през цялото лято, представях си как грубата ми ръка се разхожда по сатенета й кожа, как настъхва. В края на лятото дойде и развитието. Появи се  на строежа.

- Здравей те.

 - Здрасти, Кукло.

 - Наблюдаваш ме от известно време.

 - Ами то т’ва е нормално аз съм загорял строителен работник, ти си пичка от класа.

 - Защо не пристъпвате към действие?

 - Ох, Кукло, стар съм за тебе така като те гледам си на 14, сексуалният ти опит се свежда до няк’во количество френски целувки и една две свирки в училищния кенеф. Съдейки по това сега, ако те изчукам ще стане кофти, защото за мене ще е просто използване, а ти ще се …- и тя ме прекъсна.

- Защо си мислите, че аз няма да се възползвам от вас?

- Защото не можеш малка, Кукло.

 - Искате ли да разберем?

 - Вариант А- водя те насам натам и ти го набивам с ташаците и вариант Б- нете водя никъде и ти го набивам с ташаците. Кой избираш?

 - Вкъщи няма никого…

Жена

Усмихната, но жалка,

нейното име е Жена!

В  тъмното търси тя запалка,

да освети пътя си сега!

Да намери своя принц,

чаровен и галантен!

Не знае, че няма принц,

но има мъж макар и арогантен!

Тя иска да го мрази

и чувствата към него винаги отрича!

В краката му обаче лази

и винаги по дирите му тича!