Първият път...

  Какво да ви кажа водя словесен спор със себе си от няколко часа (да както останалите хора с ментални отклонения и аз си говоря сам). Спора е разгорещен още малко и до бой ще се стигне. Всички хора населяващи моето тяло и в частност ума ми спорят за тема „Първият път…”

Вие перверзници  веднага ще си помислите за секс, за съжаление ще Ви разочаровам или поне частично. Спорим си ние тук за първия път по принцип.

Главно твърдение е „Първия път е неповторим!” естествено не всички гласове в главата ми са съгласни и вадят контра аргументи. В цялата тази главоблъсканица се иска консенсус. Дали ще се появи никои не знае.

Да вземе например първия път, ама първия първи път когато всеки пубер се излага и още преди да влезе в партньорката свършва. Това не ми се струва прекрасно, по-скоро е нещо сконфузващо и гадно. (Не мога да коментирам как стои този въпрос при жените, все пак по първични полови белези съм същество от мъжки пол.)

Следващ пример раждането на първото дете- невероятен и прекрасен момент, изпълнен с вълнение, а може би и страх. Да това е от прекрасните първи пъти, но нима част от гласовете в главата ми, твърдящи, че при раждане на второ дете не е също толкова вълнуващо, са прави?!

Дали първият път когато седнеш зад волана и бъркаш педалите е съизмерим с вълнението да летиш по разбита българска магистрала със скорост, която застрашава освен теб и всички коли в радиус от километър?!

Примери колкото щеш, със сигурност пропускам, ако не стотици то десетки такива. С всеки изминал пример казан, от някой от гласовете в главата ми, се стига до всеобщия консенсус, че изобщо „Първият път...” не е толкова велик и уникален, колкото го изтъкват някои. С опита се постига и съвършенството!

Искам развод!

 Развода е супер гадно нещо, но понякога е супер наложителен. Сега преди да си помислите, че съм се оженил на 20 и вече искам да се развеждам, ще поясня. Аз искам да се разведа с родителите си.

 Същността на развода е да се раздели, разруши, а бе да се сложи край на едно семейство. Много е лесно по принцип, ако става дума за женени. Когато става дума за семейството, в което си принуден да участваш, а не си създал е невъзможно.

 Истина е, че човек не избира родителите си, но съм твърдо убеден, че трябва да има право да се отказва от тях. В моя случай е лесно, иска се да си намеря работа и да се изнесе (няма да коментирам за човек без никакъв опит в тая скапана държава това начинание дали е лесно). Аз лично имам желание да се изпаря от това семейство от 14 годишна възраст. Уви когато си по-малък си е направо невъзможно, че и незаконно.

  Стига брътвежи! Искам да кажа само на хората от моето поколение- тези, които тепърва ще имат семейства. Мислете преди да създавате деца, те са отговорност за цял живот, а не за първите няколко месеца. Те не са като поредното гадже, което като ви омръзне го сменяте.

Български пушачи

Вчера бях на протест, първия в живота ми, трябваше да се противопоставим на правителството за тоталната забрана за пушенето на обществени места. Започна в четири часа група Хоризонт откриха концерта (имаше и такъв) с разни хубави песни авторски и световни известни. После на трибуната излязоха и хората от бранша на хотелиерите. От сцената плюха закона и други известни хора от сорта на Андрей Райчев, Андрей Слабаков, както и всички изпълнители. Изредиха се няколко неизвестни чалгии, както Дичко с няква там група, Ъпсурд и за финал бе оставен сигнал.

Имаше максимум 300 човека- спартанци пазещи прохода на тютюнопушенето. Оказа се обаче, че повечето отказват да се подпишат в петицията против този безумен закон- „Явно са тук за концерта”- повтаряха момиченцата събиращи подписи.

Този мирен протест бе организиран от хората, искащи да защитят хляба си, или иначе казано от хотели и ресторантьори.  Парадокса настъпи обаче когато те си тръгнаха първи. В интерес на истината до края останахме аз, Слабаков, неколцина ентусиасти както и тумба клошари и цигани…

 Събитието бе прекъснато към шест и двайсет когато сигнал беше на сцената, а един от организаторите каза край. Караджата искаше да изпее още една песен поне, но му бе отказано.

Вярно, че беше студено, но теб тъп български пушачо ти е супер когато ходиш по барове и дискотеки и може с питието да запалиш цигара, нали? Сега да те питам къде беше, когато Ние отстоявахме нашето, а и твоето право да си димиш в обособените ти места? Не, не ми отговаряй бил си на топло вкъщи и си казвал: „Гледай ги тия лудите, на тоя студ и на тоя вятър, вдигат там някакъв шум, кой ли ще ги чуе!?” Докато мислиш така, а ние неколцината луди сме там на студа и вятъра, закона върви напред и освен ние и ТИ няма да може да пушиш от  първи в кафето. За да ти докажа, че си ебати Тъпънара- ти български пушачо ще ти кажа само, че половината от изпълнителите бяха непушачи, но подкрепиха, а Ти този, който пуши не си изкара гъза навън да кажеш: „Искам право да имам право!”

Какво се блъскам и аз?! То е ясно в нашата държава, никога няма да сме единни и ще ни мачкат до дупка. Българино докато не се събудиш и не излезеш от съня на „ Мирна главица, сабя не я сече” ще си останеш на „Ако аз бях на власт…” само не се заблуждавай, ако ти беше на власт щеше да си същото лайно като сегашните властимащи. Твоята кошница щеше да е най-важна, нали?