Македония

 Преди години бях в Македония. Една вечер докато вечеряхме дочух от съседната маса доста интересен разговор.

- Те бугарските деца не знаjaт дека е Охридското езеро, они са толко тъпи и необразовани.

 Не се сдържах и реших да им отговоря.

- Уважаеми, македонци. Аз съм българско дете и знам къде е Охридското езеро, все пак то е част от нашата история, заедно с цар Самуил, Яне Сандански, Кирил и Методий и другите българи, които смятате за част от вашата история.

 Естествено Вие се сещате, че не стана така. Аз не ги прекъснах и може би трябва да съжалявам, за което. По настоящем македонците не се мислят вече за славяни и не мразят толкова много българите (все пак им трябват нашите паспорти). Сега модерно е да се мислят за потомци на Александър Велики. Да той е тръгнал от Македония. Да бъдем честни, това е местност, която сега е по-скоро гръцка територия. Това, като чели убягва на македонците, които в момента храчат луди пари да преобразят Скопие в античен град.

  Но нека да не съдим обърканите ни македонски братя, все пак тяхната държа ми е набор и й е позволено да прави грешки. Нека и те не забравят, че все пак ние ги признахме първи за самостоятелна държава.

Къде свършва небето?

  Разказах тази история на един човек и той ми каза да я публикувам и ето аз сега го правя. 

  Когато бях на 3 нарисувах една картинка (в детската градина). Къща хора трева  или иначе казано всичко, което подобава да има в една детска рисунка. Изненадващото бе, че целият фон беше син. Учителката ме попита защо е синьо, а аз като първо кретенче и казах: „Госпожо нека излезем навън и ми покажете къде свършва небето”. 

  Следобед когато майка ми ме взела от там госпожата споделила с майка ми случката и съответно некомпететността й да ми отговори. Майка ми се усмихнала й казала: „Ами къде свършва небето според Вас?”