понеделник, 28 януари 2013 г.

Златни рибки

От малък зная приказката за златната рибка. Там някакъв рибар си клечи на гьола хваща я и тя разменя живота си за три желания. Класиката в жанра на желанията са къща, пари и жена. Тя ги изпълнява и всички заживяват щастливо за винаги.
Поотраснах и приказката се промени във виц, желанията стана вече според жанра на вица в мръсните естествено се искат жени, в тия за алкохолици бутилка дето никога не свършва, в тия за блондинки ъкъл (има добри попадения). Обаче има един вид вицове (дето не знам в кой жанр са) къде златната рибка е изключително зла. Изопачава желанията до безкрайност и естествено рибаря е жестоко преебан.
Един бизнесмен хваща златната рибка. Тя му обещава три желания, стига да я пусне. Той казва добре.
- Като за начало искам да заличиш конкуренцията. Второто ми желание е жена ми да ми е вярна. Рибока щракнал с пръсти (златна рибка има нали е вълшебна) и готово.
- Какво е третото ти желание?
- Да съм като преди двадесет години. Щрак и бизнесмена се оказва на сергия за гащи на женския пазар.
Та аз се позамислих и като взех предвид каква гад е тая си намислих желания. Първо искам независимо от времето аз да се чувствам като на 21-22 градуса. Що ли? Ми как що да мога да си нося панталона с ризата да не се потя или пък да не ми е студено. Второто ми желание е да имам работа, от която да не ме уволняват и парите да ми стигат, за добър и неограничен живот. Не, не искам да съм богат.
Ок, до тук добре. Само дето за трето нещо не ми дойде нещо на ум. Материално не трябва е ще ме преебат, пък и като ми стигат парите ще имам материално. Да е жена, ок да ще ми даде някоя мадама, но ще ме преебе с курваляк. Ако й кажа да е вярна ще ми се падне хипопотам реших да оставя жената на моя избор. Поне да се прееба сам. Да си поискам още три желания е кур щото пак много трябва да се мисли, че да не ме прецака.
Така и така нямам идея за трето желание. Много трудно се оказа (поне за моя недоразвит интелект) да си измисля трето желание. Сега като се замисля хората аджеба знаят ли какво искат? Май не, но все пак да предположим, че знаят. То тогава до кога ще чакате несъществуваща твар (която е голяма гад), за да получите това, което искате? Искате нещо от живота, ами протегнете се и го вземете, то е там. Нима следвайки желанията си един човечец, не живее добре, е да по лесно е на готово, ама е по-сладко като сам си изкараш парите за уискито. Не чакай нещата да се случат, участвай в шибания живот и вземи го победи, мамка му.

неделя, 20 януари 2013 г.

Аз, телевизията и малките деца

 Така нека започнем от предната нощ, така и така страдам от безсъние и трябва да си уплътнявам времето с нещо. Естествено гледам телевизия, обикновено съм задоволен от предаванията по научнопопулярните канали, уви снощи всичко беше за Втората световна. К’во да му гледам на това някакъв лилипут не го приели за художник, решил да завладее света и не успял. Чудо голямо. Та цъкам си по каналите нищо не ми грабва окото и изведнъж виждам програма с анимация- Том и Джери, викам си супер. Да ама след два епизода пуснаха някакво модерно детско предаване. Гледам там главните герои кръгли или безформени говорещи на прост език, но озвучавани толкова безумно, че едва ги разбирам. Минава тая гадост и пускат нови серии на патока Дафи. Викам си ОК, т’ва трябва да е добро. Да, да, ама не той още по крив от всякога, Порки (онуй дето уж е свинче) облечено в някакво лилаво трико и те двамата гонят някакъв злодей в космоса. Естествено като всеки друг канал и тоя си има програмна пауза, през която две оси се гонеха като откачени коя да ужили другата първа. Това било за „Лека нощ мили деца”. Къде по дяволите отидоха естествените детски, в които врагове бяха храната и плячката в реалния живот (вълкът и заекът, котката и мишока, койота и оная птица дето тича със свръхзвукова скорост и т.н.)? Нима днешните хлапетии са с толкова изкривени мозъци, че се забавляват с това да гледат как два балона оцветяват трети, или пък са толкова развити, че да гледат как патока Дафи живее на друга планета и си произвежда сам кислорода. Какво по дяволите стана с качествената анимация и кога падна в боя с извратените японски анимации, в които очите са 6/7 от лицето, ама аман от комплексари.
 После към пет успях да заспя. Будя се към девет, сам у нас-рай. Правя си кафе, наслаждавам му се. Хвърлям един случаен погледа навън и гледам сняг. Ще си кажете супер к’во му е. Ами баби и дядовци, майки и бащи впрегнати в шейни натоварени с пухкави и сополиви деца. Лошо няма децата обичат снега, забавляват се там нещо си, абе тяхна си работа. Да обаче ми се наби в очите съседката, тя дърпаше шейна с двете нейни отрочета на не повече от сумарна възраст три години. Направи около петнадесетина обиколки на улицата. Запитах се, аджеба тия деца не могат да говорят, камо ли да осъзнаят к’во е сняг и още по-малко разбират к’во им се случва докато се возят на шейната. Помислих си, че има похват да умориш децата до обяд и те после да спят и да имаш един свободен следобед. Като ги влачиш в шейната как ги уморяваш, освен евентуално от студ, но това е леко незаконно и май се наричаше убийство по непредпазливост. Ако майката не е прилагала тази тактика за да изкара среднощната водка споделена с мъжът й, може да иска да се умори тя самата, за да връчи децата на мъжа си и да прекара следобеда в сън. Вторият вариант е добър план, признавам. Както и да, вместо да се впрягат и да играят ролята на магарета и псета по-добре добрите родители да накарат дебелите си ескимосчета да размърдат трътлести задници. Все пак здравето е полезно. За да не звуча като лицемер (признавам че моята последна грижа е здравето) ще кажа, че като бях малък родителят ми настояваше да правя нещо свързано с движение, аз отказвах естествено, но това е друга тема. Деца, пийте, пушете ебете се като зайци (естествено се пазете), но внимавайте защото никой не обича дебеланковци и ДДТ-та.
 Борбата с този ден продължава. Обедно време папкам си телевизорът нещо си там тихичко бръмчи. Изведнъж изревава, че програмата е прекъсната с извънредна новина. Опитаха се да убият досегашния лидер на ДПС. Приковавам поглед в екрана, все пак съм твар жадна за информация. Сокола е жив. Естествено има кадри, велики коментари и всички други необходими неща за сензация. На преден план са журналята, разказващи историята от мястото на събитието. Сред поредица от лапсуси изпъкват и някакви тотални идиотизми по различните канали. По един от тях чувам „етническа омраза”- опа, стой, спирачки. Ало големото добро ютро ли е? Нали казахте, че похитителя определя себе си като етнически турчин. Ако съм пропуснал кога значението на етническа омраза се е трансформирало в омраза на собствения етнос моля за извинение. Тъй като ми продъниха ушите, няма как да не коментирам и самат случка, някакъв млад човек напада лидера. ОК всичко звучи нормално, да ама има уловка напада го с пистолет (газов) без пълнител, застава до него прицелва се, не стреля, бива набит от Сокола, трима го хващат и го държат на земята а други няколко го млатят. Някак си изглежда малко съмнително, нали. Така си помислиха и други двама лидери на други две партии. Дали е фалшиво или истинско нападение, не ме интересува. По-интересно за мен е каква ще е реакцията хората от запъдот дето че го гледат това. Вие дали не бихте си помислили „Ако политиците им са такива хиени, то какъв е народа?”. Спокойно г-н Западняк народа ни не е хиена, а по-скоро чакал мършав, сам, мръсен, мизерен и убиващ за коричка хляб.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Поредната простотия



Само за момченца

Когато с теб се разхождам по плажа,
със сметана искам да те намажа.
И искам на всички да кажа,
че снощи те чуках на плажа.

Да, да, да това не е шега,
защото другото момиче.
Няма бански с кокиче,
няма твоето мокро пиче.

И сега ще си призная,
с теб обичам да се шлая.
Правиш ми разни неща,
сбъдваш мокрите ми сънища.

Да, да, да това не е шега,
отидох на кино с тебе сега.
Шубидуп екрана светна шубидуп
и пак по дупето ще те плесна.

Да, да, да това не е шега,
защото другото момиче.
Няма бански с кокиче,
няма твоето мокро пиче.

Да, да, да това не е шега.
Когато бръсна моя член,
отново зная, че мислиш за мен
и ходиш подмокрена целия ден.

И сега ще си призная,
с теб обичам да се шлая.
Правиш ми разни неща,
сбъдваш мокрите ми сънища.

Вече съм голям
и оставам си ерген без срам.
С теб ще си живеем прекрасно
и ще те чукам страстно.