Един пълничък
„герой на нашето време” я нарича "Абсурдистан", други я наричат "Държавата на
Златките", за трети е бог знае какво, за мен е чисто и просто "Държавата на Мерцедесите".
Може би се получава така заради географското разположение, или миналото на нашата
държава, а бе все тая.
Ти си тъп и прост
турист, идващ за пръв път в България (трябваше да е с малка буква, май), да
речем някъв дръпнат (там китаец, яппонец, монголец и т.н.) абе сещатате се от
ония дето се снимат с всеки писуар или умряло куче из нашата столица. Слизашп
си ти на летището, ако си на терминал две е ок положението, но на терминал едно
смърди на кенеф още в ръкава, щото видиш ли ние продължаваме да се караме чие
задължение е да се оправи канализацията. Излизаш отвън намираш си такси (някой
афробългарин ти съдира кожата докато стигнеш в хотела).
После следва
разходка из центъра. Естествено първо се обикалят забележителностите от комунизъмът
(партийния дом, цум и други такива) после идва ре на обектите от царско време (националната
галерия, църквата със позлатените куполи, гъза на коня и т.н.). Останали са ти
два три музея с по няколко експоната и тях обикаляш. Готово бил си навсякъде,
обаче ти остават още 6 от иначе 10-дневната екскурзия в София. Ти к’во да
правиш почваш да си се шляеш из улиците и да влизаш в ежедневието на българина.
За да не се изгубиш
си стоиш кротко в центъра, надявайки се да не попаднеш на група неонезнамси
к’ви дето ще те убият или пък гладни сирийски дечица, които ще те оберат. Гледаш
лъскави витрини, скъпи коли и евтини, но скъпо облечени курви. Мислиш си тая
държава била богата, хората били приветливи ( контактуваш с разни продавачки
дето това им е задължение). Ваканцията свършва качваш се на смолета и
заминаваш, а ние оставаме.
Оставаме в нашата
реалност. Да наистина повечето коли са скъпи, ама т’ва е тука из големите
градове. Бай Генчо от село Вранястена с 250 кинта в джоба ходи пеша, че няма
пари за бензин на трабанта. Да се върнем пак в града и да се замислим как да си
купим кола, с която да се чувстваме богове. Начин първи: да духаме на
подходящата мутра, независимо дали си жена или мъж (то и педалите се броели към
хората). Начин втори: естествено да си самата мутра- красота кинти, кола и
духач. Начин трети: взимаш колата на лизинг (боже опази), месечната ти вноска е
по-висока заплатата, ама ти се напъваш. Слагаш газова уредба, че бензина е
скъп, нямаш застраховка, защото е скъпо и за капак паркираш колата по-скъпа от
апартамента (наследен от баба) пред входа.
Вече имаш скъпа
кола, сядаш зад волана, слагаш слънчевите очила, даваш газ и акълът ти изтича
нейде в задника. Екшъна започва, караш като слаломист в задръстането, мигача ти
е непознат (то и без това като пипнеш лостчето те удря ток), да отнемеш
предимсто е невъзможно, че нали ти си навсякъде с такова. Най-готино е обаче е
да има пешаходец пред, до или зад тебе, е всеячески се опитваш да го уцелиш, че
нали имаш мерник на предния капак (б.а. визира се Мерцедес и емблемата на
капака), за какво друго може да е?
От другата страна на
барикадата съм аз, някакъв нескопосан пешаходец. Опитвам се да пресека улицата,
странно на пешаходна пътека съм. Тя има маркировка, знак (даже са два) аз съм
стъпил на нея и се опитвам да пресека. Да, но ме е страх, защото виждам твой
пиятел (също със скъпа кола) да лети от лявата ми страна, понеже не седя в два
тона лъскава ламарина му давам път. Той прелита пез пръстите на краката ми, зад
него няма никой и аз пресичам платното. Виждам те да се задваш от дясно,
говориш по телефона, има как да пресека пред теб, но не, ти не намляш скоростта,
а напротив увеличаваш я. Ами ако някой те види, че пропускаш пещеходец на
зебрата. Край всичко свършва реномето ти на карач на скъпа кола се срива, как
си могъл да позволиш някъв пешеходец да ти отнеме предимството? Срам и резил!
