Розата е цвете тъй прекрасно, но моляте приятелю
пази се. Розата е цвете коварно, тя има бодли. Човек обича розта откъсва я,
хваща я с една ръка, за да й покаже любовта си. А тя, розата отвръща на
любовта на човека, като забива шиповете си в ръката му и от нея руква топла кръв. Болката е огромна, ала човекът не
пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй красива,
но за съжеление и бодлива. Пази зе приятелю, за да задържиш розата за себе си
трябва да стискаш ли стискаш, а топлата ти кръв ще тече ли тече. И накрая ти ще
паднеш, останал без капка кръв, а розта ще е още по-червена и по-красива,
напоена с топлата ти кръв чакаща, следващата си жертва. За това пази се
приятелю теб и твоята кръв.
Розата е цвете коварно - тя има
бодли.Ала човек обича розата. Откъсва я, хваща я с ръка, и то само, за да й покаже любовта си.А тя отвръща на любовта,
като забива шиповете си в дланта така силно, докато от нея не рукне топла кръв.
Болката е огромна,ала човекът не
пуска, защото и любовта му към розата е огромна. Тя е тъй червена, тъй омайна,
тъй красива, но за съжеление и бодлива.
Пази се приятелю! За да задържиш
розата за себе си трябва да стискаш ли, стискаш, ... а топлата ти кръв ще тече
ли, тече. И накрая ти ще паднеш останал без капчица кръв, а розата ще е още
по-червена и още по-красива, напоена с топлата ти кръв, чакаща следващата си
жертва.
Розата е цвете
тъй прекрасно,но моля те , Приятелю, пази се! Пази себе си и кръвта си !
П.П. Вторият вариант не е мой и едва ли имам право да го публикувам. Все пак си позволявам да го направя, защото за мен двете просто трябва да вървят ръка за ръка.
