Картина

  Днес докато се прибирах, към в къщи в трамвая с една приятелка се заговорхиме за влакове, тя сподели, че харесва повече влаковете с вагони от колкото новите мотриси. Разбира се аз споделям мнението й. 

  Така в съзнанието ми се върна един спомен на около повече от три години. 

  Това е картина, която е запечатана в съзнанието ми и аз я обожавам. Беше студена есен, аз и моят братовчед решихме да пътуваме към Кюстендил. Отидохме на гарата и зачакахме влака. По разписание той трябваше да пристигне в 08:02. в 08:00 ние с братовчед ми отидохме на трети перон където щеше да спре нашия влак.

  В 08:02 влака навлезе в гарата и свирката му изпищя, този писък се разнесе из цялто земенско дефиле. Машинистът дъпна лоста на спирачката, спирачките изсвириха влака спря обгърнат от бяла мъгла, идваща от въздушните спирачки. Околността се изпълни с мирис на дизел. Беше красиво.

  Ние се качихме на влака, началник гарата вдигна зелената палка и влакът потегли, поклащаше се и се движеше като тромава мечка малко преди да заспи зимен сън. Преди да навлезем в първия тунел свирката пак изпищя и писъкът отново се разнесе из цялото дефиле. Беше красиво.

Прозрение

  И ето пак пиша в блога си по време на учебен час. Този път сме в час по учебния предмет " Български език и литература", с моето съседче по чин стигнахме до прозрение. Всичко се случи така:

  Аз се обърнах към един наш съученик с думите: " Кюрпанов, стига си се заяждал с госпожата, че ще вземе да яхне метлата." В този момент съседчето почин каза: "Тая верно прилича на Баба Яга''. Посмяхме се, след това аз забелязах колко е дебела тая даскалица (до сега не бях забелязвал). след това другарчето по чин каза: "Ами то Баба Яга си е дебела". Така стигнахме до прозрението, че тая дебела четиресет-четиресет и пет годишна лелка дето уж предава по БЕЛ (всъщност ни чете анализите на друг литературовед) е Баба Яга.

  Всъщност тъпото е това, че в днешно време все по-малко и по-малко учители успяват да завладеят или изобщо да привлекат вниманието на повече от един процент от хората, които преподават. Учебните часове в съвременното училище са се превърнали в дълги и скучни неща разделяащи междучасията, през които учениците извършват своите социално-комуникативни отношения помежду си. Днешното училище е една умряла институция, хората идват, не за да се учат, а защото е задължително. Предназначението му е не да дава нови знания на хората, които го посещават, а да може горе споменатите да завързват всякакви връзки, да общуват със себеподобни или с три думи да завързват социални контакти.

  А какво да кажем за учителите. дори да ги разделим на два типа млади и стари и двата вида не струват. На новаците им липсва педагогика или по-скоро им липсва опит. опитват се да се впишат като се правян на приятели на учениците или се опитват да им се харесат като се приравнят на тях. На старите даскали им е писнало от преподаване и сякаш са намразили всички човешки същества най-вече учениците. Те са вечно нервни, ядосани и мразещи работата си. Решили са, че щом са даскали са длъжни да колят и бесят.

  Така че много моля да не се обвиняват само, учениците. Хората извън училищата трябва да се замислят, за това кой се опитва да научи на нещо днешната младеж. Може със всяко поколение все по-малко хора да искат да се учат и да се борят за знания в днешните училища, но и даскалите в днешно време не струват без извинение.

Молитва

  В момента тече часът ми по най-интересният учебен предмет "Свят и личност". Темата е причини за глобализацията, а госпожата вече пета минута говори за университетите и изпитите там. Господи помогни! Тая жена е откачена. Мисли се пъти по-умна от нас и безкрайно еродирана личност. Да бе да, тъпа е като гьон. Опа сега сме на лексикално богатство, стигнахме до тая тема понеже едно прасенце от нашия клас не може да си каже името на български, а тая овца го изпитва. Сега вече се разместваме за да не ни свети в очите, защото нма щори в иначе току що ремонтираното ни училища. Какво да се прави това е един час по "Свят и личност". Господи помогни, и ни отърви от тия часове или поне от тая откачалка даскалицата.

АМИН!

Едно пътуване с автобус

 Вчера пътувах с автобус номер 83, още с качването започна интересната част. Понеже висях от вратите се опитах да се хвана за една дръжка, само че не бях видял, че до дръжката има прилепено момиче. Тя беше висока около 1.90м., облечена в спортен екип, мисля че беше волейболистка. Както и да е, да се върнем на основната идея. Висях от автобуса и единствената ми идея беше да се хвана за нещо, и да вляза целия в автобуса. Както можете да си представите, се хванах точно за дръжката, за която бе прилепнала (поради това, че бяхме гъз в гъз) волейболистката. Ръката ми мина право през путката й и после се озова върху дръжката. Тя ме погледна, аз се извиних и тя се усмихна. Усмивката й не слезе от лицето поне докато тя не слезе от автобуса. Не спря да ме зяпа и да се усмихва лукаво.

   На "Захарна фабрика" в автобуса се качиха трима китайци. Две момчета и едно момиче на видима възраст около 15 години. Момчетата говореха помежду си на китайски, а едно от тях говореше на гаджето си (китайката) на български. Той й говореше на: т'ва, к'Фо, брато и т.н. Тя му отговаряше на същия български, включващ едни от най-българските изрази: my space, this evening, last few days, and. Не може да си представите как звучи един разговор, включващ следното изречение: "Аз and ти ще се чукаме this evening. All night. And I will дам на you my задник." В отговор на това се чу: "Леле, брато, ебаси кефа че е." В този момент китаеца, който прегръщаше момичето се обърна към другия китаец, с някакви думи на китайски и двамата се ухилиха до ушите - явно се беше похвалил какво ще му се случва тази нощ.

  Когато китайците слязоха мачът по ръгби започна. Основният централен нападател бе деветдесет-килограмова лелка от ромски произход, която влизайки в претъпкания автобус реши, че трябва да го прекоси целия, за да говори с друга жена от нейната раса. Преминавайки това разстояние бутна няколко души. Извинението й беше следното: "Мръдни ма!" и след като премаже поредния бранител от противниковия отбор, отминаваше, и в знак на спортсменство изреваваше: "Тъпанарка!".

  Така се научих на новия български от китайците, които като чужденци, се смята че трябва да ги учат на книжовен български, но явно влиянието на улицата и техните връстници - БЪЛГАРИ - бе пагубно за българския книжовен език. Другите две неща, които успях да науча по време на това пътуване бяха: Културата е навсякъде и тъй като ние хората, живеещи в България сме най-цивилизования и културен народ, се учим да играем ръгби в автобуса, което пък на свой ред ни учи на спортсменство.

Едно пътуване с трамвай

   И така прибирам се значи днеска с трамвай номер пет от центъра към мойто село (Павлово). От начало всичко нали си е О.К. хора, ватман, лампи и други екстри. Въобще абсолютно всички предпоставки за едно приятно, че даже и великолено пътуване. Дори не можете да си представите и свободна седалка се намери за мен. Сядам, изведнъж се разнася една воня на засъхнала пикня, все едно някое дете се беше напикало около 20,000 пъти и никой не го беше преобувал. Вдигам очи и пред мен се открива гледката на един старец. Нямаше много странни неща в него, от далеч личеше, или че е клошар, или е крайно мизерен, все пак си бе омотал пуловер около главата вместо шал. Това не беше нищо ново и нищо особено, все пак бедноста е навсякъде. Секунди след като разбрах от къде идва вонята чух шум като от водопад. Обърнах се в посоката от, която идваше шума и видях едно пишлеме на около 12-13 максимум 14 години да повръща. Хората около него го обсъждаха, но нищо не правеха по въпроса, нали техните деца са порснали и  вечене правят така или просто нямат деца. Като за капак на всичко се качи контрола.

 - Билети и карти.- обърна се горзноватата лелка към Повръщачев.
 - Нямам!- отвърна той.
 - Защо нямаш?- попита сърдито гозното лелче.
 - Щото нямам!- отговори Повръщачев.
 - Тогава слизай!- заповяда лелчето.

 - Ми добре. И Повръщачев слезе. Слизайки мина на около 10 сантиметра около мен. Ебахти и случая, беше се оповръщал целия, стана ми жал за трамвя ще си остане оповръщан завинаги.

Ебати мутантите

   Аз съм висок около 175 сантиметра (ако трябва да съм честен съм под 175 см), не съм коплексиран от това. Повечето момчета, които познавам са над този ръст. Днес обаче докато седях през голямото междучасие навън в двора на училището ми се загледах и забелязах че 50% от момичетата са по-високи от мен други 49% са на моя ръст и остават 1% по-ниски от мен (тоя един процент го слагам от кортуазия). Какво става подяволи те? Тия жени мутират ли? Забелязах и друг факт повечето от тях, освен че са дълги, са и космати и все повече заприличват на мъже. Не стига че носят панталони и суичери някакви странни кецове и с всеки изминал ден затриват всичко женско в тях ами сега и растат по два метра и мустаци пускат и косми по гърдите и... Жени спрете! Не навличайте повече мъжки дрехи! Сложете една рокля или пола някаква фина блуза и нормални обувки, епилирайте се от главата до петите и тогава излезте навън. Така дори ще спрете да се оплаквате, че мъжете не ви забелязват, все пак ще започнете да се различавате от шимпанзетата в зоопарка. Жени, просто бъдете жени...

И аз мога да съм потресен

    Преди няколко дни ми прочетоха една статия. В нея се разказваше как три момичета от ромски произход са влезли в занаята. Историята бе едновременно страшна и налудничава. Дори не зная дали мога да й вярвам. Всъщност те разказаха, че са започнали на по осем години като бащата на една от тях ги е принудил да обслужват тираджии. В статията се разказваше, че сега на свой ред те предлагат седем осем годишни момичета. Дори предлагали една, която е на седемнадесет, но не е пипана и тя струвала най-скъпо. Аз лично се зачудих възможно ли е? Истина ли е? Дали наистина има такива хора? Дали някой баща би принудил собствената си дъщеря да пруституира и дали наистина би спал с нея когато тя е още на осем години? Може би всичко това е истина, все пак говорим за лица (ако е истина не могат да бъдат наричани хора) от ромски произход. Колкото и нереалистична да ми звучи тази статия мисля, че историята описана в нея е истина. На този свят имам много, наистина много хора с болен мозък, и хора страдащи от безпаричие. Когато си гладен и жаден сигурно би направил всичко, за да оцелееш, но не е ли прекалено да продадеш собствените си деца. Сега се опитвам да се поставя на мястото на едно такова лице. Гладен и жаден съм, създал съм семейство и като всеяко нормално човешко същество не искам да мизерувам, но в главата ми се разжда мисълта, че трябва първо на децата си да дам, а после да мисля за себе си, все пак аз съм ги създал и те сега са моя отговорност. Странно, но мисълта да ги продам на някого да задволи плътските си желания я няма, по-скоро бих продал себе си, но не и тях. Така ли мислите и Вие, които чете тази статия или аз съм с грешно мислене, или е от възпитанието ми, ако имам такова? Дали постъпката на тези хора е от немотия или това е практика в ромските семейства (всички знаем за пазарите на булки, което не е много по-различно). Какво е подтикнало един баща да вкара пениса си в гърлото на дъщеря си докато един турчин прониква в осем годишният й анус? Къде е държавата? Защо никой от органите на властта не реагира? Дали да имам дъщеря или е по-добре да нямам деца? Това са много въпроси и то без отговор. Той няма и да бъде даден от никого дори и от бащата на това момиче, та за него това е нормално и той най-вероятно се гордее с постъпката си. Не зная!

Зима е

  Зима е. Вечер е. Самотна къща. Свети само един прозорец. Пътник. Пътник сам на коня. Препуска бясно към дома. Няма пряспа която да го спре. Студ сковал е него, него, коня и дори сърцето му. От километри той съзира малкия прозорец. Пришпорва коня. Коня изпръхтява и препуска. Малкият прозорец е все по-близо. Свети все по-силно. Зима е. Пътник скован от лед се прибира. Той е пред вратата. За миг се спира. Вратата се отваря. Той е удома. А там са неговите жена и деца. Прегръдка. Огромен, силен, властен мъж прегръща своето семейство. Сълза. Сълза потича по лявата му буза. Сърцето му се топли. Не заради горещата камина. А заради една прегръдка. Прегръдка сладка, мека и така желана.

Посвещва се на Даниел Цветков

А.
Африканска маймуна да ти сере в устата.
Б.
Бялото течение на майка ти с налсада да пиеш.
В.
Въшки от циганка да хванеш.
Г.
Гноясал кур в гъза ти да влиза.
Д.
Да ти еба майката.
Е.
Еректирал клитор да те ухапе.
Ж.
Жилите по врата ти да се опъват от кура на слона дето ще ти влиза в гъза.
И.
Игла по игла ще забивам в кура ти, докато не заприлича на броненосец.
Й.
Йо (става дума за жена превърната в крава в гръцката митология) да ти взима мярка за бельо с рогата, дано.
К.
Катафалка ще ти е нужна след като го поемеш целия.
М.
Майната ти.
Л
Летящ куршум да ти мине през мозъка, да излезе, да се върне и в гъза ти да се забие.
Н.
Недоразвита зигота с косъм си.
О.
Обременена маймуна като теб и да диша не може.
П.
Педераст.
Р.
Разгневена мулатка с нокти да ти пуска кръв от задника.
С.
Смукач на подгизнали женски тампони.
Т.
Тъп си като ръб на кръгла маса.
У.
Убийците изнасилвачите бягат от теб като те видят.
Ф.
Фризурата около кура ти с косачка ще оформя.
Х.
Хуйова глава.
Ц.
Цепя путката на женати от ебане, докато ти си зает само с това да й разправяш как ще я ебеш.
Ч.
Чекиджийко Неебачев
Ш.
Шафрантия.
Щ.
Щастлив да си докато летиш, нищо че в главата има само хелий.
Ъ.
Ъгломер в задника ти ще завра, та да премеря  под какъв ъгъл са те ебали.
Ь.
Коафьор да ти смига.
Ю.
Юбилейно издание на филма:"Как изебах всичките ти роднини и сега вече е твой ред".
Я.
Яловата ти путка заспала.

Не твърдя, че всички са оригинални, нито сполучливи, но все пак задачата е изпълнена с всяка буква от азбуката ми се намира обида.

Дали държим живота си в ръце?

  Има много и различни сентенции от сорта на: " Човек кове сам съдбата си". Добре казано нали а дали е вярно? Днес ми се случиха някой странни неща с един приятел говорихме на тази тема и той каза, че нещата трябвало да стават от самосебе си, но не се аргументира. Но аз лично съм привърженик на факта, че хората решават сами за себе си и веднъж взели едно решение трябва да се придържат към него, не просто да си казват:" ... абе аз т'ва искам ама ще си правя квото искам пък то, ако ще да стане...". Това е тъпо в смисъл такъв, когато човек реши нещо той трябва да се стреми към него да не се питам: "ами ако...", защото понякога този въпрос прави нещата още по-гадни и по-трудни. Понякога, за да постигнем желаното трябва да се откажем от някои неща по пътя към него и никога не бива да мислим за нещата, които изпускаме или от които се отказваме все пак, щом сме решили нещо това означава, че то е важно за нас и не трябва да ни спират някакви незначителни отстъпки!

  Днес ровейки се в един стар тефтер попаднах на следното изречение: Въглен остава на всеки в гърдите дето огън е горял. И се замислих за какво бе написано. За любовта, за приятелството или за нещо коренно различно, не мога да си отговоря, за съжаление не мога и да попитам автора, защото не знам кой е той. Мисля че тази мисъл може да се тълкува по много и различни начини. Например ако го е писала жена най-вероятно се отнася до любов, ако го е писал мъж най-вероятно се отнася до приятелство. След като сега пишейки това стигам до темата с приятелството се чудя какво би накарало двама добри приятели да се отчуждят. Да забравят един за друг. Да се откажат един от друг. Стигнах до извода, че най-главният виновник сигурно е предателството...

P.S. някога ще има продължение

Чернокосата девойка

Не плачи чернокосо девойче,

тази вечер спокойно заспи,

че обикнах и теб и морето

и очите ти сини кат него.

Тази вечер за нас е последна,

за послено целувам те аз,

ах, как искам да бъдеш до мен,

своята мъка с теб да деля,

Не плачи чернокосо девойче,

тази вечер спокойно заспи,

не плачи само туй те моля,

не плачи мое малко дете

Не знаех с какво да започна,  но се сетих за това стихче и реших да започна с него,  макар и да не е мое.

Здравейте

Здравейте, скъпи читатели не зная какво трбва и какво ще пиша!