Вчера пътувах с автобус номер 83, още с качването започна интересната част. Понеже висях от вратите се опитах да се хвана за една дръжка, само че не бях видял, че до дръжката има прилепено момиче. Тя беше висока около 1.90м., облечена в спортен екип, мисля че беше волейболистка. Както и да е, да се върнем на основната идея. Висях от автобуса и единствената ми идея беше да се хвана за нещо, и да вляза целия в автобуса. Както можете да си представите, се хванах точно за дръжката, за която бе прилепнала (поради това, че бяхме гъз в гъз) волейболистката. Ръката ми мина право през путката й и после се озова върху дръжката. Тя ме погледна, аз се извиних и тя се усмихна. Усмивката й не слезе от лицето поне докато тя не слезе от автобуса. Не спря да ме зяпа и да се усмихва лукаво.
На "Захарна фабрика" в автобуса се качиха трима китайци. Две момчета и едно момиче на видима възраст около 15 години. Момчетата говореха помежду си на китайски, а едно от тях говореше на гаджето си (китайката) на български. Той й говореше на: т'ва, к'Фо, брато и т.н. Тя му отговаряше на същия български, включващ едни от най-българските изрази: my space, this evening, last few days, and. Не може да си представите как звучи един разговор, включващ следното изречение: "Аз and ти ще се чукаме this evening. All night. And I will дам на you my задник." В отговор на това се чу: "Леле, брато, ебаси кефа че е." В този момент китаеца, който прегръщаше момичето се обърна към другия китаец, с някакви думи на китайски и двамата се ухилиха до ушите - явно се беше похвалил какво ще му се случва тази нощ.
Когато китайците слязоха мачът по ръгби започна. Основният централен нападател бе деветдесет-килограмова лелка от ромски произход, която влизайки в претъпкания автобус реши, че трябва да го прекоси целия, за да говори с друга жена от нейната раса. Преминавайки това разстояние бутна няколко души. Извинението й беше следното: "Мръдни ма!" и след като премаже поредния бранител от противниковия отбор, отминаваше, и в знак на спортсменство изреваваше: "Тъпанарка!".
Така се научих на новия български от китайците, които като чужденци, се смята че трябва да ги учат на книжовен български, но явно влиянието на улицата и техните връстници - БЪЛГАРИ - бе пагубно за българския книжовен език. Другите две неща, които успях да науча по време на това пътуване бяха: Културата е навсякъде и тъй като ние хората, живеещи в България сме най-цивилизования и културен народ, се учим да играем ръгби в автобуса, което пък на свой ред ни учи на спортсменство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар