И ето пак пиша в блога си по време на учебен час. Този път сме в час по учебния предмет " Български език и литература", с моето съседче по чин стигнахме до прозрение. Всичко се случи така:
Аз се обърнах към един наш съученик с думите: " Кюрпанов, стига си се заяждал с госпожата, че ще вземе да яхне метлата." В този момент съседчето почин каза: "Тая верно прилича на Баба Яга''. Посмяхме се, след това аз забелязах колко е дебела тая даскалица (до сега не бях забелязвал). след това другарчето по чин каза: "Ами то Баба Яга си е дебела". Така стигнахме до прозрението, че тая дебела четиресет-четиресет и пет годишна лелка дето уж предава по БЕЛ (всъщност ни чете анализите на друг литературовед) е Баба Яга.
Всъщност тъпото е това, че в днешно време все по-малко и по-малко учители успяват да завладеят или изобщо да привлекат вниманието на повече от един процент от хората, които преподават. Учебните часове в съвременното училище са се превърнали в дълги и скучни неща разделяащи междучасията, през които учениците извършват своите социално-комуникативни отношения помежду си. Днешното училище е една умряла институция, хората идват, не за да се учат, а защото е задължително. Предназначението му е не да дава нови знания на хората, които го посещават, а да може горе споменатите да завързват всякакви връзки, да общуват със себеподобни или с три думи да завързват социални контакти.
А какво да кажем за учителите. дори да ги разделим на два типа млади и стари и двата вида не струват. На новаците им липсва педагогика или по-скоро им липсва опит. опитват се да се впишат като се правян на приятели на учениците или се опитват да им се харесат като се приравнят на тях. На старите даскали им е писнало от преподаване и сякаш са намразили всички човешки същества най-вече учениците. Те са вечно нервни, ядосани и мразещи работата си. Решили са, че щом са даскали са длъжни да колят и бесят.
Така че много моля да не се обвиняват само, учениците. Хората извън училищата трябва да се замислят, за това кой се опитва да научи на нещо днешната младеж. Може със всяко поколение все по-малко хора да искат да се учат и да се борят за знания в днешните училища, но и даскалите в днешно време не струват без извинение.
Ами какво да правят и даскалите, Цецо? Дори да са много образовани, каква мотивация имат? Не говоря само за парите, хората от сферата на науката са свикнали, особено в България, че пари няма и няма да има. Говоря за желанието им да преподават. А такова желание може да има само ако у учениците има желание да възприемат наученото. Но това не става. Защо ли?
ОтговорИзтриване"Никой не обича да го карат на сила да прави каквото и да е." Ето това изречение трябва да се изпише със златни, главни букви във всички училища, МОМН, РИО и т.н. Никой не обича принудените неща. Учениците обичат междучасията, защото са свободни, защото тогава могат наистина да научат нещо. Системата с това някой дървен философ да седи пред аудитория от тъпи деца и да говори някакви сложни неща е система на 300 години. Първо е обидно за учениците. Днес децата с 20 минути гугъл могат да знаят повече по дадена тема от най-образования учител. Тогава защо един учител да се счита за по-умен, за по-авторитетен? Защо един учител, който намразва един ученик, просто защото той не харесва неговия предмет, да има силата да определя бъдещето на това момче или момиче?
Системата е сгрешена отвсякъде. Айде, не сгрешена, но остаряла. Като почнеш от сградите и материалната база, минеш през оценките и отсъствията и стигнеш до самата мотивация за научаване на нещо - всичко се проваля. Трябва ни нещо ново, но какво е то си е въпрос без отговор за сега.