И така прибирам се значи днеска с трамвай номер пет от центъра към мойто село (Павлово). От начало всичко нали си е О.К. хора, ватман, лампи и други екстри. Въобще абсолютно всички предпоставки за едно приятно, че даже и великолено пътуване. Дори не можете да си представите и свободна седалка се намери за мен. Сядам, изведнъж се разнася една воня на засъхнала пикня, все едно някое дете се беше напикало около 20,000 пъти и никой не го беше преобувал. Вдигам очи и пред мен се открива гледката на един старец. Нямаше много странни неща в него, от далеч личеше, или че е клошар, или е крайно мизерен, все пак си бе омотал пуловер около главата вместо шал. Това не беше нищо ново и нищо особено, все пак бедноста е навсякъде. Секунди след като разбрах от къде идва вонята чух шум като от водопад. Обърнах се в посоката от, която идваше шума и видях едно пишлеме на около 12-13 максимум 14 години да повръща. Хората около него го обсъждаха, но нищо не правеха по въпроса, нали техните деца са порснали и вечене правят така или просто нямат деца. Като за капак на всичко се качи контрола.
- Билети и карти.- обърна се горзноватата лелка към Повръщачев.- Нямам!- отвърна той.
- Защо нямаш?- попита сърдито гозното лелче.
- Щото нямам!- отговори Повръщачев.
- Тогава слизай!- заповяда лелчето.
- Ми добре. И Повръщачев слезе. Слизайки мина на около 10 сантиметра около мен. Ебахти и случая, беше се оповръщал целия, стана ми жал за трамвя ще си остане оповръщан завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар