Прозрение

  И ето пак пиша в блога си по време на учебен час. Този път сме в час по учебния предмет " Български език и литература", с моето съседче по чин стигнахме до прозрение. Всичко се случи така:

  Аз се обърнах към един наш съученик с думите: " Кюрпанов, стига си се заяждал с госпожата, че ще вземе да яхне метлата." В този момент съседчето почин каза: "Тая верно прилича на Баба Яга''. Посмяхме се, след това аз забелязах колко е дебела тая даскалица (до сега не бях забелязвал). след това другарчето по чин каза: "Ами то Баба Яга си е дебела". Така стигнахме до прозрението, че тая дебела четиресет-четиресет и пет годишна лелка дето уж предава по БЕЛ (всъщност ни чете анализите на друг литературовед) е Баба Яга.

  Всъщност тъпото е това, че в днешно време все по-малко и по-малко учители успяват да завладеят или изобщо да привлекат вниманието на повече от един процент от хората, които преподават. Учебните часове в съвременното училище са се превърнали в дълги и скучни неща разделяащи междучасията, през които учениците извършват своите социално-комуникативни отношения помежду си. Днешното училище е една умряла институция, хората идват, не за да се учат, а защото е задължително. Предназначението му е не да дава нови знания на хората, които го посещават, а да може горе споменатите да завързват всякакви връзки, да общуват със себеподобни или с три думи да завързват социални контакти.

  А какво да кажем за учителите. дори да ги разделим на два типа млади и стари и двата вида не струват. На новаците им липсва педагогика или по-скоро им липсва опит. опитват се да се впишат като се правян на приятели на учениците или се опитват да им се харесат като се приравнят на тях. На старите даскали им е писнало от преподаване и сякаш са намразили всички човешки същества най-вече учениците. Те са вечно нервни, ядосани и мразещи работата си. Решили са, че щом са даскали са длъжни да колят и бесят.

  Така че много моля да не се обвиняват само, учениците. Хората извън училищата трябва да се замислят, за това кой се опитва да научи на нещо днешната младеж. Може със всяко поколение все по-малко хора да искат да се учат и да се борят за знания в днешните училища, но и даскалите в днешно време не струват без извинение.

Молитва

  В момента тече часът ми по най-интересният учебен предмет "Свят и личност". Темата е причини за глобализацията, а госпожата вече пета минута говори за университетите и изпитите там. Господи помогни! Тая жена е откачена. Мисли се пъти по-умна от нас и безкрайно еродирана личност. Да бе да, тъпа е като гьон. Опа сега сме на лексикално богатство, стигнахме до тая тема понеже едно прасенце от нашия клас не може да си каже името на български, а тая овца го изпитва. Сега вече се разместваме за да не ни свети в очите, защото нма щори в иначе току що ремонтираното ни училища. Какво да се прави това е един час по "Свят и личност". Господи помогни, и ни отърви от тия часове или поне от тая откачалка даскалицата.

АМИН!

Едно пътуване с автобус

 Вчера пътувах с автобус номер 83, още с качването започна интересната част. Понеже висях от вратите се опитах да се хвана за една дръжка, само че не бях видял, че до дръжката има прилепено момиче. Тя беше висока около 1.90м., облечена в спортен екип, мисля че беше волейболистка. Както и да е, да се върнем на основната идея. Висях от автобуса и единствената ми идея беше да се хвана за нещо, и да вляза целия в автобуса. Както можете да си представите, се хванах точно за дръжката, за която бе прилепнала (поради това, че бяхме гъз в гъз) волейболистката. Ръката ми мина право през путката й и после се озова върху дръжката. Тя ме погледна, аз се извиних и тя се усмихна. Усмивката й не слезе от лицето поне докато тя не слезе от автобуса. Не спря да ме зяпа и да се усмихва лукаво.

   На "Захарна фабрика" в автобуса се качиха трима китайци. Две момчета и едно момиче на видима възраст около 15 години. Момчетата говореха помежду си на китайски, а едно от тях говореше на гаджето си (китайката) на български. Той й говореше на: т'ва, к'Фо, брато и т.н. Тя му отговаряше на същия български, включващ едни от най-българските изрази: my space, this evening, last few days, and. Не може да си представите как звучи един разговор, включващ следното изречение: "Аз and ти ще се чукаме this evening. All night. And I will дам на you my задник." В отговор на това се чу: "Леле, брато, ебаси кефа че е." В този момент китаеца, който прегръщаше момичето се обърна към другия китаец, с някакви думи на китайски и двамата се ухилиха до ушите - явно се беше похвалил какво ще му се случва тази нощ.

  Когато китайците слязоха мачът по ръгби започна. Основният централен нападател бе деветдесет-килограмова лелка от ромски произход, която влизайки в претъпкания автобус реши, че трябва да го прекоси целия, за да говори с друга жена от нейната раса. Преминавайки това разстояние бутна няколко души. Извинението й беше следното: "Мръдни ма!" и след като премаже поредния бранител от противниковия отбор, отминаваше, и в знак на спортсменство изреваваше: "Тъпанарка!".

  Така се научих на новия български от китайците, които като чужденци, се смята че трябва да ги учат на книжовен български, но явно влиянието на улицата и техните връстници - БЪЛГАРИ - бе пагубно за българския книжовен език. Другите две неща, които успях да науча по време на това пътуване бяха: Културата е навсякъде и тъй като ние хората, живеещи в България сме най-цивилизования и културен народ, се учим да играем ръгби в автобуса, което пък на свой ред ни учи на спортсменство.

Едно пътуване с трамвай

   И така прибирам се значи днеска с трамвай номер пет от центъра към мойто село (Павлово). От начало всичко нали си е О.К. хора, ватман, лампи и други екстри. Въобще абсолютно всички предпоставки за едно приятно, че даже и великолено пътуване. Дори не можете да си представите и свободна седалка се намери за мен. Сядам, изведнъж се разнася една воня на засъхнала пикня, все едно някое дете се беше напикало около 20,000 пъти и никой не го беше преобувал. Вдигам очи и пред мен се открива гледката на един старец. Нямаше много странни неща в него, от далеч личеше, или че е клошар, или е крайно мизерен, все пак си бе омотал пуловер около главата вместо шал. Това не беше нищо ново и нищо особено, все пак бедноста е навсякъде. Секунди след като разбрах от къде идва вонята чух шум като от водопад. Обърнах се в посоката от, която идваше шума и видях едно пишлеме на около 12-13 максимум 14 години да повръща. Хората около него го обсъждаха, но нищо не правеха по въпроса, нали техните деца са порснали и  вечене правят така или просто нямат деца. Като за капак на всичко се качи контрола.

 - Билети и карти.- обърна се горзноватата лелка към Повръщачев.
 - Нямам!- отвърна той.
 - Защо нямаш?- попита сърдито гозното лелче.
 - Щото нямам!- отговори Повръщачев.
 - Тогава слизай!- заповяда лелчето.

 - Ми добре. И Повръщачев слезе. Слизайки мина на около 10 сантиметра около мен. Ебахти и случая, беше се оповръщал целия, стана ми жал за трамвя ще си остане оповръщан завинаги.

Ебати мутантите

   Аз съм висок около 175 сантиметра (ако трябва да съм честен съм под 175 см), не съм коплексиран от това. Повечето момчета, които познавам са над този ръст. Днес обаче докато седях през голямото междучасие навън в двора на училището ми се загледах и забелязах че 50% от момичетата са по-високи от мен други 49% са на моя ръст и остават 1% по-ниски от мен (тоя един процент го слагам от кортуазия). Какво става подяволи те? Тия жени мутират ли? Забелязах и друг факт повечето от тях, освен че са дълги, са и космати и все повече заприличват на мъже. Не стига че носят панталони и суичери някакви странни кецове и с всеки изминал ден затриват всичко женско в тях ами сега и растат по два метра и мустаци пускат и косми по гърдите и... Жени спрете! Не навличайте повече мъжки дрехи! Сложете една рокля или пола някаква фина блуза и нормални обувки, епилирайте се от главата до петите и тогава излезте навън. Така дори ще спрете да се оплаквате, че мъжете не ви забелязват, все пак ще започнете да се различавате от шимпанзетата в зоопарка. Жени, просто бъдете жени...

И аз мога да съм потресен

    Преди няколко дни ми прочетоха една статия. В нея се разказваше как три момичета от ромски произход са влезли в занаята. Историята бе едновременно страшна и налудничава. Дори не зная дали мога да й вярвам. Всъщност те разказаха, че са започнали на по осем години като бащата на една от тях ги е принудил да обслужват тираджии. В статията се разказваше, че сега на свой ред те предлагат седем осем годишни момичета. Дори предлагали една, която е на седемнадесет, но не е пипана и тя струвала най-скъпо. Аз лично се зачудих възможно ли е? Истина ли е? Дали наистина има такива хора? Дали някой баща би принудил собствената си дъщеря да пруституира и дали наистина би спал с нея когато тя е още на осем години? Може би всичко това е истина, все пак говорим за лица (ако е истина не могат да бъдат наричани хора) от ромски произход. Колкото и нереалистична да ми звучи тази статия мисля, че историята описана в нея е истина. На този свят имам много, наистина много хора с болен мозък, и хора страдащи от безпаричие. Когато си гладен и жаден сигурно би направил всичко, за да оцелееш, но не е ли прекалено да продадеш собствените си деца. Сега се опитвам да се поставя на мястото на едно такова лице. Гладен и жаден съм, създал съм семейство и като всеяко нормално човешко същество не искам да мизерувам, но в главата ми се разжда мисълта, че трябва първо на децата си да дам, а после да мисля за себе си, все пак аз съм ги създал и те сега са моя отговорност. Странно, но мисълта да ги продам на някого да задволи плътските си желания я няма, по-скоро бих продал себе си, но не и тях. Така ли мислите и Вие, които чете тази статия или аз съм с грешно мислене, или е от възпитанието ми, ако имам такова? Дали постъпката на тези хора е от немотия или това е практика в ромските семейства (всички знаем за пазарите на булки, което не е много по-различно). Какво е подтикнало един баща да вкара пениса си в гърлото на дъщеря си докато един турчин прониква в осем годишният й анус? Къде е държавата? Защо никой от органите на властта не реагира? Дали да имам дъщеря или е по-добре да нямам деца? Това са много въпроси и то без отговор. Той няма и да бъде даден от никого дори и от бащата на това момиче, та за него това е нормално и той най-вероятно се гордее с постъпката си. Не зная!