Едно пътуване с влак...

  Е тая държава ще ме откаже да ползвам обществен транспорт или по-скоро тоя народ ще го направи! Както се досетихте от заглавието пътувах с влак. Като по чудо точно в 17:38 влака се кондукторките прибраха пушачите и влака се отлепи от Централна гара- София. Разбира се докато тръгнем трябваше да спрем на Захарна фабрика. Там се качиха няк’ви хора и продължихме. Минахме през Циганската махала. На 9 май от БДЖ обещаха, че ще почистят (заедно с кампанията на БТВ да почистим България за един ден). Да ама като всяка друга българска работа- глупости. Камарите с боклук бяха пораснали. Имаше едно хубаво нещо в тоя квартал- за пръв път видях куче да върти свирки. Продължихме и някъде към Владая забелязах нокти разпилени по пода. Ебаси века някой си беше изрязал ноктите във влака! Пътуването продължи на таблото в мотрисата се изписа: „ Следваща гара: Драгичево”. Аз се замислих как ще спре тоя влак като ние приближавахме към гарата със около 70 км/ч. Не може да бъде влака профуча през гарата.

   Спираме на гара Перник кондукторката обяви 3 мин почивка и мигом целия влак слезе- всички пушехме. Влака тръгна и някъде между Егълница и Калища видях овци да се ебат. Последните пет мин ми се сториха около век. Тоя влак почти спря, такова влачене едва ли сте виждали.

  Не мога да скрия, че имаше и хубави страни, въпреки неудобните седалки и прекалено модерния влак. Машинистът беше много готин. Караше със скорост по-висока от разрешената и не пропусна гара или прелез, на който да не натисне свирката. Мисля, че това е нормално та нали на другия ден беше Великден.

Демони

  Две ръце, два крака, едно  тяло и една глава, това описва всички бозайници – големи, малки, живеещи на сушата, във водата. Подчиняват се само на инстинктите си.

  Преди един милион години се е появила грешка на природата, която в сегашната си форма, посредством еволюция се нарича човек. Мислят ни за най-еволюиралите животни, за най-съвършените – глупости. Всички тия учени бъркат. В нас живеят две същества, два демона. Единият е разума, а другият сърцето. Те са в постоянна борба, която ни изяжда отвътре. И ние сме принудени да живеем, разкъсвани от тази борба. Независимо на кой демон се подчиняваме винаги грешим. Гръбче. Това най-вероятно е най-шибания въпрос – на кой демон да се подчиним. По принцип се стремим да постигнем консенсус между двата. Защо го правим? Това е невъзможно. В крайна сметка ние винаги се подчиняваме само на единия демон. Това не е хубаво, защото въпроса, ако се бяхме подчинили на другия какво щеше да стане винаги остава и винаги ни разяжда отвътре. Досега не съм срещал талант, който постига консенсус между двата демона или не се разяжда от въпроса. А Вие, познавате ли?

Послепис

  Е не, това с мене ли се случва! Днес Кинг Бургер. Манджането започна не стига, че беше двоен от най-големия, ама чудото престоеше. Пичката отвори сандвича и започан да се маже по носа, по ръцете до лактите (не преувеличавам), десетте салфетки не й стигнаха. Омазвацията беша пълна. Лахал жени! Ама кво да се прави!