Две ръце, два крака, едно тяло и една глава, това описва всички бозайници – големи, малки, живеещи на сушата, във водата. Подчиняват се само на инстинктите си.
Преди един милион години се е появила грешка на природата, която в сегашната си форма, посредством еволюция се нарича човек. Мислят ни за най-еволюиралите животни, за най-съвършените – глупости. Всички тия учени бъркат. В нас живеят две същества, два демона. Единият е разума, а другият сърцето. Те са в постоянна борба, която ни изяжда отвътре. И ние сме принудени да живеем, разкъсвани от тази борба. Независимо на кой демон се подчиняваме винаги грешим. Гръбче. Това най-вероятно е най-шибания въпрос – на кой демон да се подчиним. По принцип се стремим да постигнем консенсус между двата. Защо го правим? Това е невъзможно. В крайна сметка ние винаги се подчиняваме само на единия демон. Това не е хубаво, защото въпроса, ако се бяхме подчинили на другия какво щеше да стане винаги остава и винаги ни разяжда отвътре. Досега не съм срещал талант, който постига консенсус между двата демона или не се разяжда от въпроса. А Вие, познавате ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар