Седя си, пуша си лулата водя приятен разговор, на неприятна тема. Говорим си, че съм спрял да пиша. Разкази няма втората ми книга е до 3-та страница. Нямаше начин да не се запитам защо. Какво ми липсва? Дали я няма музата, дали е чист мързел или какво? А дали живота не ме завлече в ежедневното си злободневие? Дали изобщо това е проблем или просто е застой, творческа почивка?
Не зная отговора на този въпрос. Другото, за което си мисля в момента е, е нищо не трябва да се прави насила нито в работата, нито в изкуството, нито в живота. Насила направените неща не са истински. Трябва да се живее така както на нас ни харесва, да правим нещата, които смятаме за правилни и да не робуваме никому. Така че теглете една майна на осъдителе Ви си и живейте живота си с усмивка и щастие! Направете го красив!
