Извини ме, че не исках да си моя,
а аз да бъда твой. Съжалявам, че на намеците не откликнах, просто исках да го
изречеш. Да, може да не действах мъжки, но куража стигна само за писмо. Не, не
съжалявам за думите ми на хартия, перото ми е по-силно от езика.
Извини ме, че на сън галя нежната
ти кожа, прекарвам пръсти през косата ти, целувам топли устни. Може и сметката
ми да е без кръчмар, но позволих си да мечтая. Ти сама ми каза,че през зимата
се случват чудеса, аз Глупакът ти повярвах и надежда в мен роди се.
Извини ме, макар че ме отбягваш,
аз чакам твоя отговор в тъмнината. Извини ме, че за заобичах теб и вероятно
развалих нещата. Извини ме, че не искам да си моя, а аз да бъда твой, че желая
да споделя мечтата си с теб, ала не на сън.
П.П. Споко не съм
откачил. Това са просто редове родени в главата ми.
