Писмо до Дядо Мраз

  Ето дойде и първия път, в който сядам и ти пиша писмо. Вярно е, че вече съм пораснало дете. Мисля, обаче, че имам право на едно желание в живота си, от теб, Дядо Мраз. Даже за твое улеснение, ще ти дам право на избор какъв подарък да ми дадеш.  Първо бих желал да си сменим местата. Ти ще живееш моя живот, аз ще надебелея, ще си пусна брада след около двадесет години и след още двадесет тя ще побелее. Едва ли ще изпълниш това желание, сигурен съм, че обожаваш работата си. Второ бих желал да ми подариш едно посочен билет за Ада, мисля, че и това ми желание няма да изпълниш. Все пак не е християнско. Трето  може просто да отнемеш живота ми, ей така с един замах. Дори ще кажа-Моля.  Ама и това едва ли ще стане нали си добър и мъдър старец и едва ли ще ме убиеш. Така че, ако не те затруднява ми пусни през комина едно пистолетче- Макаров, едно автоматченце- Калашников, или каквото и да е оръжие, а пък аз ще се справя сам с живота ми.

Промяна и хора (ха-ха)

   Ако чуете това изречение: Хората се променят. Може да му повярвате. Може някой да Ви го докаже. Много неща могат да се случат. С течение на времето обаче, ще разберете за какво иде реч и ще осъзнаете, че дори някой да се промени, заради вас или по някаква друга причина, то в момента в който се освободи от това или от този, който го е накарал да се промени веднага се връща към старото си аз. Разбира се, Вие ще си останете разочарован от факта, че някой си Ви е наранил или предал, ама какво да се прави ние сме „ най-разумните” същества и не се променяме за цял живот. Промените при нас са за кратко и са до мига, в който се отървем от досадника или досадата, която ни кара да се променим. Или с думи прости сме променени докато имаме изгода, после пак по старому. За това алкохолика си остава алкохолик, а курвата- КУРВА!

Урок за жени по мъже под чехъл

 И като за финал, не че съм написал много днес, но все пак трябва да Ви оставя повод да мрънкате. Говорели си мъж и жена.

 Той:

 - Жена, знам защо ме обичаш толкова много!

 - Защо бе, мъжо?

 - Е, как защо? Защото съм мъж под чехъл! Всичко правя за тебе, ти трябва само да го поискаш!

 - В грешка си, мъжо! Правиш го, защото ме обичаш и искаш да съм щастлива!

 Дали мъжът до вас ви обича или не, не е мой проблем, но най-накрая трябва да проумеете нещо- жени такива. Мъжът прави всичко, което искате, за да има мир и тишина. На мъжа нервите са му нужни и дори той сам се поставя под вашия чехъл, само и само да не му пилите на главата. Успех!

История от морето

   Понеже не спряхте да мрънкате, че не пиша в тоя блог- ето Ви една забавна случка от морето. Последната вечер беше незабравима. Получих секс на плажа- направо размазващо преживяване! Прибрах се в квартирата и веднага щом си изкарах пясъка от задника реших, че трябва да се реванширам на мацката. Всичко започна като по учебник малко целувки (1 максимум 2) слизам на долу- лизане, стенания, гърчене (от нейна страна). Или иначе казано целия хотел разбра, че й е гот. Продължавам си аз връщам се нагоре (сещате се време е за второ действие- кур). Започва идеално. Изведнъж носа ми потича, като река. Първата мисъл ми беше, че това е кръв, гледам на проблясваща светлина не е кръв, викам си на акъла не е и сополи те не са толкова течни, след това си помислих, че е слюнка попаднала в носа ми докато я лизах и това не беше. Замазах някак положението- течението от носа ми спря. Ура продължаваме- аз и нейните стенания, ама нещеш ли опа изведнъж пак шурва тая вода. Е да му еба майката и нос! Аха да се откажа, когато побарвам няк’ва носна кърпа и си издухвам мощно носа и всичко това докато извършвам разни там постъпателни движения. Е такъв срам не и такава излагация не е било! Ама все пак ми е простено, каза мацката все пак съм я бил пратил на оня свят. Аз я гледам жива и здрава е вярно не може да се държи на краката си ама все пак жива и здрава. Оказа се после, че да пратиш една жена на оня свят докато я ебеш било да и докараш изтощение от многостепенен оргазъм. Тя доволна, аз доволен от явно добре свършената работа, заспахме там нещо, че на другия ден път ни чака. Е, от тогава насам това ебане ми оглави топ 3 такъв смях, такова чудо не е било. А, Вие, знаете ли колко е трудно да ебеш докато те е напушил смях, защото носа ти е в мензис?

Деба и...

    И понеже много мрънкате, продължавам да пиша, макар и друга история. Возя си се аз онзи ден в трамвая- а то фул, ама не гъз до гъз ние бяхме гъз в гъз. Две тъпи лелки седнали и си лафят. Една бабичка им прави забележка, че не иска да станат. Аз бих се вбесил, но тая баба не хленчеше за себе си, а искаше да отстъпят мястото на един баща с малко дете на ръце (за пояснение бащата беше от ромски произход или за още по-голямо пояснение- циганин). Знаете, че аз съм доста голям непочитател на това племе, но дори аз бих станал на този човек. Та за бога той носи дете на ръце! Както и да е, лелките теглиха по една майна на бабето и си продължиха сладкия разговор. Пет спирки след това не едната нещо и стана и реши, че трябва да отстъпи все пак мястото на бащата с детето на ръце. Стана и му каза: ‘’Заповядайте, седнете!” а той и отговори: ”Благодаря, но детето ми трябва да свиква да стои право в трамвая, за да могат госпожи като вас да водят сладкия си разговор” и се усмихна. И аз бих постъпил така дет’ се вика майната им на лелките, бабичките и всички там разни знайни и незнайни реститутки в трамвая! Да сте се качили преди мен да сте седнали!

"Пронто"

  Преди няколко седмици ми бе зададена тема за разказ. Тя беше: "Пронто" Викам си хубаво "Пронто" да бъде, разбира се все още не съм написал разказа, но имам начало. Прибирайки се към вкъщи си мисля: Да му еба майката к'во да напиша за т'ва "Пронто". Вървя си и гледам как един циганин на може да откъсне очи от един дядка в една кола. Стана ми интересно и си викам и аз ще се загледам, в тоя миг скивам един огромен, покрит с белки косми, старчески- ташак. В този момент в ума ми изникна едно огромно звучно и силно "Пронто". Та това ще е началото на разказа, но това не е важно. С такова начало къде ли ще му излезе края?

Моето есе по английски от матурата

  I have son. His name is Pesho. He is fifteen years old. He has green hair, blue eyes and skin white like a snow. He wears military clothes. Pesho wear his bag everywhere, its name is “meshka” he adore it.

  He is not very good student, most of the time he cheating on his exams. The most popular mark for him is tree, sometimes Pesho has four, but unfortunately he hasn’t got more. His interests are unknown for me. I know that he plays on guitar and drums, drinks a lot on parties and a have to phone to the emergency phone very often.

  I haven’t got any relations with him. A few years ago I tried to do some control on him, but I field. Now he looks at me like purse and ambulance. I can only dream for good feature for him. If I have to be realistic, I have to expect Pesho to die till age of twenty two years.

Свобода, интересно ли звучи това?

   Свобода, интересно ли звучи това? Хляб, вода човешка топлина… това е цитат по спомен на една песен на неизвестен автор и още по-неизвестен изпълнител. Не, не е интересно, а необходимо. Свободата прави човека човек. В момента се чувствам като роб, окован във вериги, във собствения си живот. Имам крещяща нужда от промяна, но от какво да започна, от семейството? Уви не мога да сменя родителите си. Да сменя работата, не работя завършвам училище. Да сменя приятели те си, че защо те са най-добрите. Да сменя непукизма ми? Да сменя човека до себе си? Или какво по дяволите да сменя? Искам свободата си! Какво да променя? Е и аз не знам за сега, но трябва да се направи нещо, че положението е преебано. Искам да мога да се кача на един мотор и да полетя с него, да усещам пулса си и да усещам как адреналина нахлува в тялото ми, както бензинът се впръсква в цилиндрите на мотора. Искам свобода!

Едно пътуване с влак...

  Е тая държава ще ме откаже да ползвам обществен транспорт или по-скоро тоя народ ще го направи! Както се досетихте от заглавието пътувах с влак. Като по чудо точно в 17:38 влака се кондукторките прибраха пушачите и влака се отлепи от Централна гара- София. Разбира се докато тръгнем трябваше да спрем на Захарна фабрика. Там се качиха няк’ви хора и продължихме. Минахме през Циганската махала. На 9 май от БДЖ обещаха, че ще почистят (заедно с кампанията на БТВ да почистим България за един ден). Да ама като всяка друга българска работа- глупости. Камарите с боклук бяха пораснали. Имаше едно хубаво нещо в тоя квартал- за пръв път видях куче да върти свирки. Продължихме и някъде към Владая забелязах нокти разпилени по пода. Ебаси века някой си беше изрязал ноктите във влака! Пътуването продължи на таблото в мотрисата се изписа: „ Следваща гара: Драгичево”. Аз се замислих как ще спре тоя влак като ние приближавахме към гарата със около 70 км/ч. Не може да бъде влака профуча през гарата.

   Спираме на гара Перник кондукторката обяви 3 мин почивка и мигом целия влак слезе- всички пушехме. Влака тръгна и някъде между Егълница и Калища видях овци да се ебат. Последните пет мин ми се сториха около век. Тоя влак почти спря, такова влачене едва ли сте виждали.

  Не мога да скрия, че имаше и хубави страни, въпреки неудобните седалки и прекалено модерния влак. Машинистът беше много готин. Караше със скорост по-висока от разрешената и не пропусна гара или прелез, на който да не натисне свирката. Мисля, че това е нормално та нали на другия ден беше Великден.