Ако наречем живота игра, то може
преспокойно да наречем и отделните му части игра. Любов, работа, приятелство и
разни други такива, да не ги изреждам всичките. Както всяка игра и тук имаме
разни правила. Тъй като това е реквием за приятелството се сещате, че ще изразя
някакво мнение за него. За по красиво или иначе казано за мой личен кеф, ще го
напиша под формата на писмо.
До Приятеля тъп
Здравей, Приятелю тъп, пиша ти това писмо поради самия теб и най-вече
заради отношението ти към мен. Не, не си длъжен да го четеш. Играта наречена
приятелство има някои правила. Поне от моя страна се спазват три:
1.
Приятелството преди всичко.
2.
Давай повече от колкото вземаш.
3.
Приятелството е двустранен процес.
Сещаш се, Приятелю тъп, че си
нарушил три от трите възможни. Когато ти ревеш, аз съм до теб, уважавам
причината за твоите терзания, дори да ми се струва смешна, жалка и невъзможна.
Правя всичко, за да ти повдигна настроението, да те разсея, да вникна в
проблема и да дам обективно мнение. Смяташ, че винаги когато звъниш на пожар и
търсиш мен аз ще се отзова, прав си, Приятелю тъп. Забрави за двустранността на
нещата и ми каза, че имаш друга уговорка от преди няколко дни. Добре разбирам,
не можеш да си като мен, да заебеш всичко заради приятел. Ти свикна, Приятелю
тъп, да ти давам рамо когато ти трябва, и да не искам такова. Добре, но дойде
деня, в който и аз имах нужда от рамо, а ти ме загърби с лекота. Не се сърдя,
не съм ядосан всичко е наред, просто ще те забравя. И преди да ме попиташ, защо
не ти прощавам, ще ти отговоря: Да човешко е да се греши, да не обръщам
внимание на дреболии, да прощавам, но само веднъж. Както ти се изразяваш „един
от най-добрите ми приятели” не може да прави безброй толкова груби грешки.
Сбогом, Приятелю тъп!
Бих Ви посъветвал да мислите преди
да обявите някого за най-добрия Ви приятел. Никога не забравяйте в какво се
въвличате обявявайки някого за такъв, освен облагите помнете, че има и
отговорности.
