За порното и неговия ефект у младите чекиджии- бъдещи ебачи

В добрите стари времена бяха герои като Хю Хефнър  и Лари Флинт. Първият неизбежно свързван с „ Плейбой”, започнал с хиляда долара и една мечта. С годините изградил империя, това е мекия вариант на порнографията. При Флинт случая е малко по-остър, прикован за цял живот в инвалидна количка, след публикация на снимка как негър чука бяло момиче в негово списание. Не се отказал, а продължил създал нови списания и филми, продължил да шокира света.

С навлизането на интернет порното се скапа, всеки пръдльо с камера стана продуцент и започна да качва в свободната мрежа. Това нанесе неизбежен удар на компаниите изкарващи пари от индустрията, за да останат конкурентни паднаха на нивото на пръдльовците. Деградацията доведе до еднотипните порно клипчета. Духане, лизане, анално, вагинално и мощно семеизпразване някъде върху злощастната героиня, която после трябва да размаже спермата хубаво и равномерно по цялото си тяло.

Заля ни и азиатската вълна в порното. Тия пички са готови за ри долара годишно да вършат какво ли не. Серат една върху друга, повръщат оставят се да ги ебат псета, коне и други такива уродливи.

Лесбийките и тях ги затриха всичко се върти около три заглави „ Мама ебе Дъщеря си” „ Дупетата на лесбийките” „ Първото лизане на Мари”. Да обърнеш нета, не ще намериш нещо свястно между две момичета.

Оплюх съвременното порно, то е ясно, че за нищо не става, но ми е интересен ефекта от него. Проведох разговор с тринадесет годишен младеж, на тема защо гледа тая боза. Бил научавал нови пози и начини как да доставя удоволствие ( той не чука и едва ли скоро ще почне ). Отговорът му ме накара да се замисля, хуу учи се човекът, но на какво. Нима в реалния живот жената се възбуда с първото докосване или пък изпада в екстаз и започва да крещи секунда две преди да й го вкараш. Ни на всяка жена й е приятно да й го начукват отзад или да и се празнят в очите.

Да кажем, че човекът се е понаучил от порното. Пораснал е и идва момента да ебе истинска жена. Събличат се, той очаква тя да лапа, ама тя неще щото и тя е на 14-се и й е за пръв път. Скунфузна ситуация, както и да е купона продължава, той се прежалва и слиза да я лиже, о каква изненада тя не започва да стене веднага, следва притеснение от негова страна и може би огромна засечка. Общо взето кофти работа.

Така и така развалиха порното, за това по-добре не гледайте. Няма как да се научите на нищо, най-добрия учител е опита (т’ва се отнася за два-тринайсет годишните все още чекиджии). Просто правете секс, може от начало да е нескопосано, бързо и дори да няма удоволствие, но не спирайте. Практикувайки ще намерите верния път, а не гледайки тая лайнарщина- днешното порно.

Чистачът

„Прецаках работата, загубих парите, момичето си тръгна…” Така започна нощта когато всичко приключи. Нея забравих след три уискита, няколко цигари и свирка от непозната в кенефа на бара. Липсата на пари не ме плашеше щях да намеря други. Но аз, а не някой друг прецака работата.

От началото на разказа сигурно сте се досетили, че не съм „ Добрият Уил Хънтинг” и съм далече от добрия герой, който накрая успява. Аз съм Чистач и като такъв взимам по една торба пари, за да прикривам всевъзможни грешки на разни богати копелета. Месец преди тази нощ бе убита дъщерята на един от най-големите наркобарони в града. Бях повикан на местопрестъплението, за да почистя, все пак убиецът е нейният доста по-възрастен любовник. Човекът я беше обезобразил, накълцал и т.н. трупа едва се познаваше, че е човешки. Реших проблема му с брилянтен план: Намерих момче от улицата, облякох го подобаващо за нейната класа. Заведох го при курва, тя ми даде негово ДНК. Нагласих всичко, така че всеки да си помисли че са били двойка. Дрогирах го и занесох двете тела в зоопарк, бутнах ги при полярната мечка, а тя свърши останалото.

„ Анастасия е мъртва…” „Дъщеря на наркобарон изядена от мечка…” „Приспиват мечок заради човекояство…” – част от заглавията из вестниците. Красота, просто красота поредната добре свършена работа. Полицията откри едно и също психотропно вещество и при двамата, намери спермата му в нея и приключи случая със статута на нещастен.

 Да поема този случай беше грешка. Бащата на момичето не се примири и не спря да та търси. Знаете, че с много пари се стига далече. Някой позна момчето и срещу двайсетачка разказа за него и спомена за странник, който го е отвел от улицата- аз. Шибаната мечка се нахранила преди да изяде главата и така човекът без лице се сдоби с такова. Дойдоха директно при мен:

- След кого почисти- попита наркобарона.

- За какво говориш, не съм чисти след никого, а и не бих посмял да изчистя дъщеря ти- отвърнах аз.

За миг отклоних вниманието му от мен, но само за момент. Няколко дни по късно се оказа, че има свидетел или просто конкурент, който ме посочи като чистачът на това престъпление. Започнаха да ме преследват и така се стигна до тази нощ. Вече прецакал работата, изхарчих крупна сума, за да им се изплъзна, тя си тръгна и аз се озовах в бара. На излизане от кенефа видях момчетата на наркобарона, поздравих ги, взех си палтото и тръгнах с тях без много излишен шум. Хванаха ме.

След кратко пътуване се озовах в мазе, където нямаше луд бивш учен, който да ме измъчва с всевъзможни странни инструменти, а просто три яки мутри с бухалки. Ударите започнаха, а аз мълчах. След няколко часов побой, загуба на няколко литра кръв и мълчанието ми пред въпроса кой е убил Анастасия, те излязоха. Не чаках друга покана, отключих белезниците, потърсих изход, след като намерих такъв хукнах. Бях свободен, мамка му- фарове, лежа на асфалта и усещам, че кръвта ми изтича костите ми са счупени. Прецаках работата- умирам…

Училище- бардак

Честит първи учебен ден драги малолетни проститутки… Ако бях Тато ( Тодор Живков) така бих започнал обръщението си към тазгодишните ученици. Като изключим учениците до пети клас другите бяха сякаш излезли от Парада на еротичната анимационна младеж.

 Понеже бях на работа и минах покрай доста сборни пунктове на учениците. Момчетата тази година се бяха барнали в ризки и панталончета от коприна. Естествено беше студено, гелчетата замръзнаха и зърната на 14-годишните мачовци се бяха вирнали, сякаш някой токущо ги бе ощипал. Посмях се, посмях се и спрях да гледам.

В следващия момент погледа ми бе прикован от младите възпитанички на училищата. Някъде между границата жена- момиче се бяха пръкнали малолетни курвалетини. За огромно съжаление далече от образа на набоковата Лолита, която съблазнява просто с чар и усмивка. Нашите софийски лолитки, нимфетки, нимфоманки или най-точно казано имитаторки на здраво друсащото нацията чалгарско движение, ми обраха точките по всички нормативи. Момиче на 15години, токчета 18 см, пола 3 см под задника, деколте, в което, ако се загледаш виждаш венерения хълм. Телефон в едната ръка, в другата малко портмоне. На устните й залепен пъпчасал мачо, а очите й дълбоко скрити под няколко пласта грим.Ако това не е имитация на някоя нашумяла чалгия, то остава да е имитация на майка й, която заработва някой лев като духа на тираджии минаващи по магистралата. Няма да коментирам родителското отношение, по въпроса с вида на тези малолетни проститутки.

Отминах тази сцена, през целия ден видях още много такива. Чудех се да се смея ли, да викам ли, да плача ли. Не бих се разплакал при такива гледки, да викам няма смисъл, посмях се от душа и сърце, даже се и замислих. Аз не съм уважавал училището като институция, както и по-голяма част от моето поколение, но бяхме достатъчно прилични и порядъчни. Тези деца го обърнаха един фейсбук, стигат до сградата на школото за да ъпгрейданат клюките, да променят рилейшън статуса си и съответно да организират някой друга дива забава където ще могат да покажат новите по-къси и по-секси дрешки. Отчитайки тая деградация в мислите си стигнах до извода, че моите деца ще ходят голи на училище, на входа ще им раздават пакет презервативи, за да могат да се ебат по первазите без риск…

Четиринадесет шибани дни

Изминаха четиринадесет шибани дни от инцидента. В промеждутъците на пушенето, уиските и другите обичайни ежедневни простотии. Си задавам все едни и същи въпроси: „ Защо по дяволите тръгнах за работа по-рано от обичайното?” „ Защо се качих в този трамвай, когато чаках друг?” „ Защо не взех телефона й, а оставих всичко в нейните ръце?”. Въпроси, въпроси мамка му, а отговори няма. Загубих съня си, мислите си, скоро ще загубя и разума си.

Обсебен съм. Нямаше никакви признаци да бъде сериозно, а сега съм с кръвясали очи от недоспиване и цигарен дим, разширени зеници от уискито, и неконтролируеми мисли . Всичко се случи сякаш на шега, сякаш бе игра, майтап.

Тя се качи в шибания трамвай, с ангелското си лице и прекрасната усмивка. Аз като първи глупак започнах да я гледам. Замислих се: „Зяпаш я, спри да я зяпаш, ще те забележи”. Да обаче очите ми отказваха да се отделят от нея и докато си размишлявах, вместо да зашлеви нахалния зяпач, тя ме заговори.

- Извинете, познаваме ли се?

- Не.

- Защо тогава сте се вторачил в мен?

- Чудя се дали зад това ангелско лице се крие дяволът?

- Красив отговор- усмихна се. Чаровна и коварна усмивка, вече бях неин. Дали го осъзнаваше или не нямаше значение.

- По-скоро е по-красив начин да се изразя, отколкото да ви кажа, че съм пореният тъпанар, който ви зяпа пошло.

- Станахте ми интересен, ако нямате нищо против искам да ви дама телефона си. Сигурна съм че втора среща с вас би била интересна.

- Предпочитам да ви дам моя телефон, ако вие ми дадете своя няма да престана да ви безпокоя. Тя се съгласи, дадох номера си и тя слезе.

От тогава изминаха четиринадесет, дълги дни и четиринадесет безсънни нощи. Телефона ми звъня десетки пъти, на среща чувах всякакви гласове, но не й нейния. Ето пак звъни, непознат номер-майната му няма да вдигна. Продължава да звъни, този ще да е доста упорит. Затворих. Пак звъни шибания телефон:

- Какво искаш, мамка ти?

- Още ли искаш да знаеш дали се крие дяволът зад ангелското лице?

До оная от трамвая

Да ти Еба Майката на слабото фитнес телце със стегнат задник и малки вирнати цици. Да ти Еба Майката и на дебелашките душа и същество. За чий хуй трябва целият трамвай да слуша, как ти идваш от тенис, спортът на богатите и отиваш на езда, спортът на още по-богатите. Разположила си се с парите на тати, хуу, лошо нема, явно е богат щом говориш в хилядарки, докато ние говорим в стотинки. Май не е толкова богат, а? Май е от ония дето ще ти купят книжка и кола, ама не и кола с шофьор, щом си в трамвая.

Сигурна ли си, че обществения транспорт е място, в което да обсъждаш сексуалния ти живот? Хуу, курва си, ама на мене к’во ми дреме, че се правиш на благоприлична пред  „дългогодишния” ти приятел (100% и той е богаташко синче) и не му пускаш, а същевременно се хвалиш на човека от другата страна на телефона, оная вечер в чалготеката колко непознати чепа са се разходили в устата ти. Май ти трябва работяга, да те хване за косата, да ти скъса прашчиците, да ти забие тиквата зелена в бюрото и да ти надене курец като колец в задника. Хем да видиш к’во е мъж, хем да ти е кеф, че даже може да ти вкара и акъл през тоя стегнат фитнес гъз.

Ало величието слез на земята при нас- простосмъртните. Повярвай ми и на тебе ти миришат краката. Да ти Еба Майката ма.

Реквием за едно приятелство

Ако наречем живота игра, то може преспокойно да наречем и отделните му части игра. Любов, работа, приятелство и разни други такива, да не ги изреждам всичките. Както всяка игра и тук имаме разни правила. Тъй като това е реквием за приятелството се сещате, че ще изразя някакво мнение за него. За по красиво или иначе казано за мой личен кеф, ще го напиша под формата на писмо.

 До Приятеля тъп

  Здравей, Приятелю тъп, пиша ти това писмо поради самия теб и най-вече заради отношението ти към мен. Не, не си длъжен да го четеш. Играта наречена приятелство има някои правила. Поне от моя страна се спазват три:

1.       Приятелството преди всичко.

2.       Давай повече от колкото вземаш.

3.       Приятелството е двустранен процес.

Сещаш се, Приятелю тъп, че си нарушил три от трите възможни. Когато ти ревеш, аз съм до теб, уважавам причината за твоите терзания, дори да ми се струва смешна, жалка и невъзможна. Правя всичко, за да ти повдигна настроението, да те разсея, да вникна в проблема и да дам обективно мнение. Смяташ, че винаги когато звъниш на пожар и търсиш мен аз ще се отзова, прав си, Приятелю тъп. Забрави за двустранността на нещата и ми каза, че имаш друга уговорка от преди няколко дни. Добре разбирам, не можеш да си като мен, да заебеш всичко заради приятел. Ти свикна, Приятелю тъп, да ти давам рамо когато ти трябва, и да не искам такова. Добре, но дойде деня, в който и аз имах нужда от рамо, а ти ме загърби с лекота. Не се сърдя, не съм ядосан всичко е наред, просто ще те забравя. И преди да ме попиташ, защо не ти прощавам, ще ти отговоря: Да човешко е да се греши, да не обръщам внимание на дреболии, да прощавам, но само веднъж. Както ти се изразяваш „един от най-добрите ми приятели” не може да прави безброй толкова груби грешки. Сбогом, Приятелю тъп!

Бих Ви посъветвал да мислите преди да обявите някого за най-добрия Ви приятел. Никога не забравяйте в какво се въвличате обявявайки някого за такъв, освен облагите помнете, че има и отговорности.

Когато се предадеш, прочети това...

   В началото си машина за лайна. На третия месец от съществуването ти се бориш яростно с гравитацията и започваш да седиш на дупето си. Растеш на дължина и ширина и вече дори пълзиш, това е супер голям напредък в твоето личностно израстване, но не е достатъчно. Света около теб е адски бърз а ти пълзукаш там със скоростта на тежко ранен глиган, няма начин ще се бориш с него и ще го настигаш. Започваш да ставаш, да падаш, цепиш кожата си- тече ти кръв, общо взето всякакви, въпреки че борбата е жестока ти настигаш скоростта на света-ходиш. До тук добре, ама продължаваш да изоставаш, никой не те разбира. Единственото ти средство за комуникация със света е рев и ня’кви членонеразделни звуци. Започваш нова война и на пук на всички и всичко започваш да разговаряш.

  Това са все примери за първична борба с живота, има още милиони такива. Но не това е темата. Като се раждаме с такова неистово желание за борба (може и да е просто инстинкт) защо то избледнява с годините и все по-голямото осъзнаване на реалността (или поне при някои индивиди) Какво значи „Предал съм се”? Защо, как, кога? Ти луд ли си? Както гласи едно заглавие: „Света е голям и спасение дебне от всякъде”! Ей, человеко тъп, да ти, ти който си се предал… огледай се имаш приятели, дори да не ги виждаш. Предаването не е средство за оцеляване, само борбата ще ти помогне. Питаш се какъв е смисъла, елементарно- бъдещето, в него зад ъгъла винаги се крие щастие, потърси го. Дори и в най-черните дни има светлина, той-твоят приятел. Телефонно обаждане, думи- дори без никакъв смисъл и ето усмивката се прокрадва на лицето ти. Толкова е просто. Живота не е цветя и рози, но не е и черно-бял има красиви разноцветни багри- наслади им се. Дори да не запазиш първичното желание за борба, то с времето изграждаш интелект, а той ти дава различна гледана точка и много повече варианти за борба с тоя не чак толкова шибан живот. Не се предавай, живей така, че като умреш на гроба ти да пише „Геройски загинал в борба с живота”…

Златни рибки

От малък зная приказката за златната рибка. Там някакъв рибар си клечи на гьола хваща я и тя разменя живота си за три желания. Класиката в жанра на желанията са къща, пари и жена. Тя ги изпълнява и всички заживяват щастливо за винаги.

Поотраснах и приказката се промени във виц, желанията стана вече според жанра на вица в мръсните естествено се искат жени, в тия за алкохолици бутилка дето никога не свършва, в тия за блондинки ъкъл (има добри попадения). Обаче има един вид вицове (дето не знам в кой жанр са) къде златната рибка е изключително зла. Изопачава желанията до безкрайност и естествено рибаря е жестоко преебан.

Един бизнесмен хваща златната рибка. Тя му обещава три желания, стига да я пусне. Той казва добре.

- Като за начало искам да заличиш конкуренцията. Второто ми желание е жена ми да ми е вярна. Рибока щракнал с пръсти (златна рибка има нали е вълшебна) и готово.

- Какво е третото ти желание?

- Да съм като преди двадесет години. Щрак и бизнесмена се оказва на сергия за гащи на женския пазар.

Та аз се позамислих и като взех предвид каква гад е тая си намислих желания. Първо искам независимо от времето аз да се чувствам като на 21-22 градуса. Що ли? Ми как що да мога да си нося панталона с ризата да не се потя или пък да не ми е студено. Второто ми желание е да имам работа, от която да не ме уволняват и парите да ми стигат, за добър и неограничен живот. Не, не искам да съм богат.

Ок, до тук добре. Само дето за трето нещо не ми дойде нещо на ум. Материално не трябва е ще ме преебат, пък и като ми стигат парите ще имам материално. Да е жена, ок да ще ми даде някоя мадама, но ще ме преебе с курваляк. Ако й кажа да е вярна ще ми се падне хипопотам реших да оставя жената на моя избор. Поне да се прееба сам. Да си поискам още три желания е кур щото пак много трябва да се мисли, че да не ме прецака.

Така и така нямам идея за трето желание. Много трудно се оказа (поне за моя недоразвит интелект) да си измисля трето желание. Сега като се замисля хората аджеба знаят ли какво искат? Май не, но все пак да предположим, че знаят. То тогава до кога ще чакате несъществуваща твар (която е голяма гад), за да получите това, което искате? Искате нещо от живота, ами протегнете се и го вземете, то е там. Нима следвайки желанията си един човечец, не живее добре, е да по лесно е на готово, ама е по-сладко като сам си изкараш парите за уискито. Не чакай нещата да се случат, участвай в шибания живот и вземи го победи, мамка му.

Аз, телевизията и малките деца

 Така нека започнем от предната нощ, така и така страдам от безсъние и трябва да си уплътнявам времето с нещо. Естествено гледам телевизия, обикновено съм задоволен от предаванията по научнопопулярните канали, уви снощи всичко беше за Втората световна. К’во да му гледам на това някакъв лилипут не го приели за художник, решил да завладее света и не успял. Чудо голямо. Та цъкам си по каналите нищо не ми грабва окото и изведнъж виждам програма с анимация- Том и Джери, викам си супер. Да ама след два епизода пуснаха някакво модерно детско предаване. Гледам там главните герои кръгли или безформени говорещи на прост език, но озвучавани толкова безумно, че едва ги разбирам. Минава тая гадост и пускат нови серии на патока Дафи. Викам си ОК, т’ва трябва да е добро. Да, да, ама не той още по крив от всякога, Порки (онуй дето уж е свинче) облечено в някакво лилаво трико и те двамата гонят някакъв злодей в космоса. Естествено като всеки друг канал и тоя си има програмна пауза, през която две оси се гонеха като откачени коя да ужили другата първа. Това било за „Лека нощ мили деца”. Къде по дяволите отидоха естествените детски, в които врагове бяха храната и плячката в реалния живот (вълкът и заекът, котката и мишока, койота и оная птица дето тича със свръхзвукова скорост и т.н.)? Нима днешните хлапетии са с толкова изкривени мозъци, че се забавляват с това да гледат как два балона оцветяват трети, или пък са толкова развити, че да гледат как патока Дафи живее на друга планета и си произвежда сам кислорода. Какво по дяволите стана с качествената анимация и кога падна в боя с извратените японски анимации, в които очите са 6/7 от лицето, ама аман от комплексари.

 После към пет успях да заспя. Будя се към девет, сам у нас-рай. Правя си кафе, наслаждавам му се. Хвърлям един случаен погледа навън и гледам сняг. Ще си кажете супер к’во му е. Ами баби и дядовци, майки и бащи впрегнати в шейни натоварени с пухкави и сополиви деца. Лошо няма децата обичат снега, забавляват се там нещо си, абе тяхна си работа. Да обаче ми се наби в очите съседката, тя дърпаше шейна с двете нейни отрочета на не повече от сумарна възраст три години. Направи около петнадесетина обиколки на улицата. Запитах се, аджеба тия деца не могат да говорят, камо ли да осъзнаят к’во е сняг и още по-малко разбират к’во им се случва докато се возят на шейната. Помислих си, че има похват да умориш децата до обяд и те после да спят и да имаш един свободен следобед. Като ги влачиш в шейната как ги уморяваш, освен евентуално от студ, но това е леко незаконно и май се наричаше убийство по непредпазливост. Ако майката не е прилагала тази тактика за да изкара среднощната водка споделена с мъжът й, може да иска да се умори тя самата, за да връчи децата на мъжа си и да прекара следобеда в сън. Вторият вариант е добър план, признавам. Както и да, вместо да се впрягат и да играят ролята на магарета и псета по-добре добрите родители да накарат дебелите си ескимосчета да размърдат трътлести задници. Все пак здравето е полезно. За да не звуча като лицемер (признавам че моята последна грижа е здравето) ще кажа, че като бях малък родителят ми настояваше да правя нещо свързано с движение, аз отказвах естествено, но това е друга тема. Деца, пийте, пушете ебете се като зайци (естествено се пазете), но внимавайте защото никой не обича дебеланковци и ДДТ-та.

 Борбата с този ден продължава. Обедно време папкам си телевизорът нещо си там тихичко бръмчи. Изведнъж изревава, че програмата е прекъсната с извънредна новина. Опитаха се да убият досегашния лидер на ДПС. Приковавам поглед в екрана, все пак съм твар жадна за информация. Сокола е жив. Естествено има кадри, велики коментари и всички други необходими неща за сензация. На преден план са журналята, разказващи историята от мястото на събитието. Сред поредица от лапсуси изпъкват и някакви тотални идиотизми по различните канали. По един от тях чувам „етническа омраза”- опа, стой, спирачки. Ало големото добро ютро ли е? Нали казахте, че похитителя определя себе си като етнически турчин. Ако съм пропуснал кога значението на етническа омраза се е трансформирало в омраза на собствения етнос моля за извинение. Тъй като ми продъниха ушите, няма как да не коментирам и самат случка, някакъв млад човек напада лидера. ОК всичко звучи нормално, да ама има уловка напада го с пистолет (газов) без пълнител, застава до него прицелва се, не стреля, бива набит от Сокола, трима го хващат и го държат на земята а други няколко го млатят. Някак си изглежда малко съмнително, нали. Така си помислиха и други двама лидери на други две партии. Дали е фалшиво или истинско нападение, не ме интересува. По-интересно за мен е каква ще е реакцията хората от запъдот дето че го гледат това. Вие дали не бихте си помислили „Ако политиците им са такива хиени, то какъв е народа?”. Спокойно г-н Западняк народа ни не е хиена, а по-скоро чакал мършав, сам, мръсен, мизерен и убиващ за коричка хляб.