Зима е. Вечер е. Самотна къща. Свети само един прозорец. Пътник. Пътник сам на коня. Препуска бясно към дома. Няма пряспа която да го спре. Студ сковал е него, него, коня и дори сърцето му. От километри той съзира малкия прозорец. Пришпорва коня. Коня изпръхтява и препуска. Малкият прозорец е все по-близо. Свети все по-силно. Зима е. Пътник скован от лед се прибира. Той е пред вратата. За миг се спира. Вратата се отваря. Той е удома. А там са неговите жена и деца. Прегръдка. Огромен, силен, властен мъж прегръща своето семейство. Сълза. Сълза потича по лявата му буза. Сърцето му се топли. Не заради горещата камина. А заради една прегръдка. Прегръдка сладка, мека и така желана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар