вторник, 22 февруари 2011 г.

Пуснах писмо по пощата

  Ура! Дойде времето, в което и аз да севтосам "Бългаски Пощи". Отивам в местната поща към 16:25 при положение, че незнам в колко затварят. Мисълта ми е, че тя затваря в 17:00 с голяма радост установявам, че работят до 19:00. Какво чудо държавна институция която работи повече от четири часа. 
  Влизам вътре отивам на гише "Писма и колети" подавам плика, на който съм написал в горния ляв ъгъл "Получател", а вдолния десен "Подадател".
  О ужас! Адресирането сте го объркал тотално- каза лелката зад гишето. Цирка се започна тя обърна плика написа на гърба с химикалката й в горния ляв ъгъл подател, а в долния десен получател. Аз преписах данните както ми беше казано и дойде ред на кантара 315 г. поисках да е препоръчано- цена 1.63 лева добре плащам. За справка господина пред мен прати 413 г. до Германия за 5.80 лева. А на мен за България ми взеха една трета от сумата за Германия. Когато ми набиха печатите и сложиха пощенската лента. Аз най любезно попитах кога ше пристигне писмото ми, а отговорът беше след два-три дни. Уляля колко експресна е една пратка от София до Божурище. 
  Накрая понеже писмото беше препоръчано, лелката зад гишето ми даде една гора дървета под формата на лист хартия с големината на чаршаф, на който бяха излени пет-шест кофи мастило. От начало ми се стори, че е скъпичко за едно писмо 1.63 лева но ако го сметнем 20 000 лева за гората, която е била изсечена, 500 лева за мастилото, 0.30лева за тока на принтера, да не говрим за химикалката, бензина с който ще ми досавят писмото, пощенската лента и още един куп разходи, за които дори не подозирам. Значи съм на печалба.
  Бахти държавата, бахти управата, бахти народа... И това не се случва само в пощите, където е най-леко сигурен съм, другите ни институции също смърдят на гангренясал труп лазен и насран от мухи лайнарки. За бога братя, не купувайте, а се омитайте от тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар