Днес ме матираха, преди около пет минути получих най-прекрасното нещо в живота ми, за което не съм и мечтал. Подариха ми, посветиха ми стихотворение. То е прекрасно не съм чел по-добро. Сранно може би е, че идва от човек, от когото не съм очаквал нещо подобно, особено след като отношенията ни се промениха и приеха друг статут.
Сега се чувствам като глупак, аз написах книга посветена на този човек, а той ме матира с един единствен ход. Написа ми стихотоврение. Което със един замах и неговата една страничка забива моите 129 право в земята, праща ги в нокаут. Е признавам ти матира ме с един единствен ход, поклон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар