Така сега ще ви разкажа една прекрасна историйка. Няколко години след раждането ми, започна да се строи къщата на село. Баща ми нямал констуктор като малък и сега си играе на лего в реален размер. Както и да е това не е от значение. Важното е, че съм бил неотлъчно до него в цялото това стоителство и не само там няма нещо за, което съм бил помолен от негова страна и да не е било направено на време.
А какво съм виждал на среща един голям, крив, космат кур. Помоля ли го за нещо, трябва да минат векове докато се случи, за пример мога да дам един път чаках около година и половина да ми помогне с поправката на мотора, която се случи за около два часа. Но на това съм свикнал.
Последното нещо, което ми изтръгна цялата идея за взаимоотношения с тоя човек се случи преди няколко дни. Както повечето от вас, може би знаят написах книга и тоя човек дори не се поинтересува, не попоита ни за жанр, ни за сюжет, ни за нищо. Най-голямото ми постижение в тоя ми мизерен живот и той не се и поинтересува.
Когато му казах, че не му пука за мен и никога не е оценявал мен и помощта ми той изсумтя. Никаква друга река просто едно:" Хмммм..." аз съм един щастлив и оценен човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар